Имението на Катрин Пиърс

Брой мнения : 86 Join date : 05.12.2010

-Шшштт...
Запуших с една ръка устата й,а другата продължаваше да се приплъзва по бедрото й.Усещах как се опитва да се измъкне и да пищи...господи обожавах да усещам как другите са слаби и безпомощни в ръцете ми!!!

Опитах се да извикам,но не можех.Господи моля те...не искам да се случва...не искам някакъв психясал идиот да ме изнасили...моля те...От толкова векове не се бях чувствала толкова безпомощна.Усетих как една сълза се стича по лицето ми...но не последва друга...като,че ли бях пресъхнала на сълзи.В човешкия си живот бях толкова много плакала,че сега просто нямах останали сълзи.

Брой мнения : 86 Join date : 05.12.2010

Браво сега и зарева.Господи,мислех си,че е по-силна.Въздъхнах незабележимо.В очите ми се четеше такава наслада...да гледах как плаче...колко е безпомощна.Не се здържах и я целунах...ммм и имаше ужасно вкусни устни.Брат ми определено знаеше какво да търси.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Когато се прибрах се изкъпах набързо и облякох. Наистина доста се забавих в гората, а така и не успях да ловувам, затова просто пресуших няколко банки. Запътих се към дома на Катрин, но малко преди да стигна до вратата чух писъци. Когато влязох видях...
- Сам?!
Какво по дяволите прави тук?! ... Целуваше Катрин... която беше по хавлия и на пода.
- Махни си ръцете от нея!!! - изкрещях и се затичах към него, като го запратих към стената.
Наведох се до Катрин и леко погалих лицето й.
- Добре ли си?

Брой мнения : 86 Join date : 05.12.2010

Не се здържах и докато я целувах започнах бавно да изпивам живота от нея...Обожавах дарбата си междо другото.Когато усетих,че някой ме изблъска.
-Яяя брат ми.
Засмях се злобно.
-Тъкмо се чудех кога ще се появиш.

Когато ме целуна...усетих като,че ли започва бавно и ужасно болезнено да изпива живота от мен...и беше истина.Вече нямах сили дори да държа очите си отворени.Тогава нещо го откъсна от мен и чух...гласа на Дийн.Това беше последното което чух преди да затворя очи и да изпадна в безсъзнание,ако може така да се нарече,защото чувах всичко,но нямах сили да направя каквото и да е.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Стрелнах Сам с поглед, но останах до Катрин, която... изгуби съзнание.
- Катрин?! Кат, чуваш ли ме? - извиках, но тя не реагираше.
- Какво й направи, идиот такъв?!
Сам продължаваше да се смее. Сега вече наистина ме вбеси. Хванах го за гърлото и го притиснах към станата.
- Ще те убия!! - крещях в лицето му.

Брой мнения : 86 Join date : 05.12.2010

Изблъсках го.
-Яя се успокой.Ти наистина ли толкова си хлътнал по тази?
Посочих Катрин.
-Не мога да те позная.
Поклатих глава.
-Преди бяхме много добре заедно...сменявахме момичетата,но си оставахме неразделни братя.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

- Това беше преди прекалено много време.. - поклатих глава.
- А ти ума ли си загуби?! Защо ти трябваше да я нападаш?!! - извиках.
Обърнах му гръб и за миг останах на място. Не ми се искаше да се бия с него, все пак ми е брат, но погледа ми отново се спря на Катрин... затова не се стърпях. Обърнах се и го ударих. Когато отново вдигна глава към мен, видях, че съм успял да му разкървавя устната.
- Все същия глупак си! - въздъхнах.
Тръгнах обратно към Катрин. Седнах зад нея и я повдигнах леко, като я подпрях на гърдите си. С едната ръка я пръдържах за кръста, а другата захапах. Приближих китката си до устните й.
- Хайде, красавице, пий. Ще се оправиш.
Все още не знаех какво й е направил, но поне бях сигурен, че кръвта ми ще й даде енергия ... и се надявах да е достатъчно, за да й помогне.

Брой мнения : 86 Join date : 05.12.2010

Ауч.Поне се беше научил да се бие.Гледах го какво прави.
-Ама тази сериозно ти е завъртяла главата.Знае си работата момичето.
Изсмях се съркастично.
-Направо не е за вярване...

Какво ми ставаше?Чувах всичко,но не можех да се помръдна...нямах и капчица сила останала в мен.Усетих,че някой ме хвана и усетих мирис на кръв.Опитах се да се помръдна но нищо.Цялото усилие дори не се изписа на лицето ми,което като,че ли беше замръзнало.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

- Млъквай!!! - изкрещях.
- Няма да позволя да умре само, защото ти си откачил и изведнъж започна да си спомняш "доброто старо време"!! И защо въобще ти трябваше да я нападаш?!
Продължавах да не разбирам какво е намислил. Защо му беше да наранява Катрин? Защо изобщо се е върнал...?
Върнах погледа си към нея. Все още не помръдваше.
- Хайде, Кат...
Долепих китката си до устните й така, че кръвта да тече в устата й, но тя така и не реагираше.
- Какво й направи, по дяволите?!

Брой мнения : 86 Join date : 05.12.2010

-Няма да проработи.
Заявих доволно и се облегнах на стената.
-Изпих живота й...така,че...ще е цяло чудо,ако дори отвори очи,а немислимо е да стане.
Започнах да се смея.
-Не си хаби кръвта.Няма да подейства.

Господи той какво каза???Току що каза,че няма да мога да се движа!!МОЛЯ?!Това е абсурдно...все пак мога да възвърна живота си...нали?Събрах всичките си сили,за да направя каквото и да е и в крайна сметка успях да помръдна ръката си,но след това се чувствах по-изцедена от когато и да е.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

- Какво си направил?! Ти съвсем ли си откачил?!
Тогава Катрин помръдна ръката си.
- Катрин!! Кат, отвори очи, миличка. - погалих лицето й.
- Сам!!! Помогни й!!! - той продължаваше да се смее, облегнат на стената.
Озовах се до него и отново го притиснах за гърлото.
- Помогни й или кълна се, ще те убия!!! - изкрещях в лицето му.

Брой мнения : 86 Join date : 05.12.2010

-Я ме чуй!!Първо-няма как да й помогна!!Второ-не искам да й помогна!!Виж се Дийн!!Превърнал си се в един разлигавен женчо!!Не мога да повярвам,че някаква си кучка толкова добре ти е повлияла.Направо си ти е промила мозъка с някой мозъчен контрол!

Хайде Катрин трябва да му докажеш,че греши!!Трябва да се изправиш...И без това тези двамата щяха да се избият един друг още малко.Опитах се да ги спра...да им покажа,че ги чувам,но единственият звук който се отдели от гърдите ми беше тих стон.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

- Женчо? Ама ти сериозно ли? - засмях се.
- Същия женчо, който бях преди триста години, когато превърнах гаджето ти ли? - изражението ми стана сериозно.
- Или женчото, който я уби след това?!
Гледах го право в очите, в които се четеше болка, но тя бързо се замени с ярост. Това беше една от онези случки от миналото, които просто ти се иска да не са се случили. Които искаш да забравиш и за които съжаляваш цял живот. Но точно сега не беше момента да му го показвам. Искаше да играя неговата игра - добре! И без това ме биваше в преструвките...

Брой мнения : 86 Join date : 05.12.2010

Знаеше,че ненавиждам тази тема.
-Ето точно за това няма да й помогна!!
Озъбих му се аз.
-Нека да умре.Така ще сме наравно.
Стиснах юмруци,за да не избухна пак.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

- Тя няма нищо общо с това, идиот такъв!!!! Това е между нас двамата. - изкрещях.
- Помогни й!! - отново го блъснах в стената.
- Ако нещо й се случи, ще те убия! И повярвай ми, в състояние съм да убия собствения си брат.Помогни й!! Веднага!!

Брой мнения : 86 Join date : 05.12.2010

-Брей,брей,брей...
Поклатих глава смеейки се аз.
-Да видим как ще ме убиеш братле.И много грешиш.Може и да няма никаква връзка,но ти ме нарани чрез нещо което обичах,мой ред е да ти го върна.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Започнах да се смея.
- Ти не можеш ли да се държиш като мъж поне веднъж в живота си?! Пък после аз съм бил женчо... - поклатих глава.
- Все още ли се страхуваш да не би малкото ти братче да те набие? Да заместваш Катрин в това си е направо жалко... Но пък какво друго да очаквам от теб?

Брой мнения : 86 Join date : 05.12.2010

-Жалък си в опитите си да ме вбесиш.Не знаеш ли,че аз не се страхувам от никой.
Усмихнах му се.
-Но пък когато я целувах...
Посочих Катрин.
-...хареса ми.И как се съпротивляваше...мм...има буен характер.Ако не беше дошъл толкова бързо...щеше доста да се позабавляваме с нея.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Стиснах юмруци. Едва се сдържах да не го ударя отново, но така нямаше да постигна нищо. Затова просто си поех въздух и се опитах да се успокоя. Погледнах го и се засмях.
- Ти и изнасилвач ли си станал?! Боже, отчаянието до какво водело. - поклатих глава.
- Но пък за едно си прав. С нея е забавно. Почти колкото беше с... как й беше името? Хм... май това ми се губи. Но пък помня как крещеше моето. - свих рамене.

Минах покрай едни улички.И се натъкнах на една голяма и красива къща,от която се чуваха само виканици и крясъци на мъже.Единият глас ми беше познат.Но не се сещах от къде.
Мислех дали да почукам или да си тръгна.Но крясъците ставаха все повече.
Почуках.
Чаках дълго,докато някой ми отвори.

» Честит рожден ден Катрин Пиърс
» Имението на Джени
» Имението на Анита
» Имението на Дид Салватор
» Имението на Роуз Татейлилан