Тъмната част от гората

- Не..не лунен.. - засмях се. - Обикновен дневник,за това какво правя през деня..ии такива. - засмях се. - Часът е.. - казах и погледнах часовника си. - Шест и половина. - казах и погледнах към нея. - Всичко наред ли е ? - попитах и се усмихнах. - Ако искаш.. мога да те закарам до вас. - усмихнах се.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Момичето се съгласи да отидем в "другия бар". Качихме се в колата и потеглихме.
- Аз съм Дийн, между другото.
- Саманта. - усмихна се тя.
Погледнах в огледалото и видях колата на Катрин зад нас. Засмях се. Саманта се обърна към мен.
- Какво има?
- Нищо. Просто... - хванах лицето и в ръцете си. - Карай към гората. - усмихнах се.
- Към гората. - кимна.
Не след дълго зави към гората. Спряхме и като се обърнах към нея и казах да ме изчака в колата. Беше забавно да контролирам съзнанието на хората. Излязох от колата и отидох до Катрин.
- Бива си ме, а ? - засмях се. - Вечерята ни чака в колата.

Подсмихнах се.
-Така е.
Целунах го леко.
-Ами тогава..да не я оставяме да чака.
Запътихме се към колата.Отворих вратата.
-Хайде скъпа излез.
Засмях се,а тя ме изгледа учудено и ядосано.
-Оо я излизай!
Хванах я за ръката и насила я измъкнах.
-Какво си мислиш,че правиш,ма?
Започна да ми вика тя.
-Дийн помогни ми не стой така!!-този път изви глава към Дийн.
-Повярвай ми скъпа..и той няма да ти помогне.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Облегнах се на колата.
-Дийн помогни ми не стой така!! - извика.
Засмях се.
- Не... не се меся в женски спорове. - свих рамене и се усмихнах на Катрин.
- Между другото... на твое място не бих се дърпал толкова. - обърнах се към момичето.

-Женски спорове?!
Започнах да се смея.Охх ама тази много ми се дърпаше.
-Виж какво...
Хванах я здраво за ръцете.
-...нека да се споразумеем нещо.Ако спреш да се правиш на голямата работа,може и да оживееш до утре сутринта,но с изтрити спомени.
Тя започна да ме гледа още по-уплашено.
-Спокойно!Няма да те ям...
Погледнах към Дийн и се подсмихнах...
-...само малко.
Прошепнах едва чуто.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

- Не бъди лоша, красавице. - засмях се.
Приближих се до момичето и леко я погалих по бузата. Тя спря да крещи и ме погледна.
- Виждаш ли, така е по-добре. Безспислено е да се хабиш. - усмихнах се.
Чувах как пулса и се ускорява. Леко се приближих към врата и, а тя не помръдваше. Точно преди да я захапя се обърнах към Катрин.
- Искаш ли първата хапка? - усмихнах се.

-Оу..ами не мога да съм чаак толкова мила.
Подсмихнах се леко заплашително и след това кимнах.Приближих се бавно към момичето и я захапах.Започна да се съпротивлява и да се опитва да ме удари,но аз не го позволих.Усещах как пулса й първоначално беше ускорен,а след това бавно започна да намалява.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Тя кимна и аз се отдръпнах от момичето. Облегнах се на колата.
- Заповядай. - усмихнах се.
Катрин се приближи и я захапа. Усещах миризмата на кръвта и. Исках да запазя спокойноствие, но този мирис беше толкова изкусителен. Усетих как вените се появяват под очите ми... зъбите се удължиха. Бе се сдържах и също я захапах. Русокоска постепенно започна да се отпуска в ръцете ни. Вече не се съпротивляваше. Скоро спряха и писъците. По някое време май изгуби и съзнание. Отдръпнах се и се ухилих.
- Внимавай, ще я убиеш.

Пуснах я и момичето падна на земята.
-Не ми пука,Дийн.
Той ме погледна учудено.
-Знаеш ли...тези няколко дни,се държах доста...нетипично за мен.Това не съм аз.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

- Ъъъ... - наклоних глава.
Изрежението и се промени.
- Тоест? Каква всъщност си?
Попитах и леко се подсмихнах.

-Егоистка Дийн.Близо е до мозъка.
Подсмихнах се злобно.Не знам какво ми стана,но...като,че ли кръвта от това момиче...ме събуди.Имах чувството,че съм забравила за кратък период коя съм.А това не беше в стила ми.Вече...нямаше доброта в очите ми.Само...злоба.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Засмях се. Злобата, омразата, които се четяха в погледа и бяха ... впечатляващи.
- Интересно. - кръстосах ръце на гърдите си и се обелгнах да близкото дърво.
- На мен не ми пречи. Никога не съм си падал по лигави и добрички момиченца. - засмях се. - Няма... хм... тръпка. - ухилих се и я погледнах. - И аз самият не съм ангелче, красавице. Така че...

-Не ме разбра правилно.
Погледнах го строго и за секунда отидох при него като го хванах за гърлото.
-Мога да те убия още сега!!!Не се ли страхуваш?
Очите ми блестяха.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Озова се до мен, хванала ме за гърлото. Ставаше все по-забавно.
-Мога да те убия още сега!!!Не се ли страхуваш? - попита.
Можех да видя блясъка в очите и. Изглежда наистина искаше да го направи.
- Давай!!! Убий ме! - изкрещях в лицето и.

-Мм...смел си.Впечатляваш ме Дийн.Не очаквах това от теб.
Подсмихнах се хитро и го пуснах.
-Все още ли ти се играе с мен?
Изрекох въпроса ми на милиметри от ухото му.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

- Ще го приема като комплимент. - намигнах и.
-Все още ли ти се играе с мен? - леко се усмихна и ме пусна.
Хванах я за ръката и този път си разменихме местата. Притиснах я към дървото като държах ръката си на гърлото и.
- Кога не ми се е играло с теб? - усмихнах се.

-Хъм...
Наклоних главата си на една страна.След това избутах ръката му и го целунах ужасно страстно,но и доста грубо.
-Игрите с мен са забавни скъпи...защото няма правила!

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

- Хубаво... - усмихнах се и леко прокарах ръка по дължината на лицето и.
След това рязко я хванах за косата и дръпнах главата и назад, като впих устните си във врата и.
- И без това не спазвам правила. - пуснах я и се засмях.

-Супер!
Отдалечих се от него и отидох при момичето.Хванах я за ръката и я изправих.
-Оо кажи ми,че не умираш...
Смръщих се аз.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

- Не мисля, че ще ти каже каквото и да било. - засмях се.
Отидох до тях. Пулсът на момичето почти не се усещаше. Определено нямаше да оцелее.
- Е... май този път прекалихме. - свих рамене.
- Поне да не я мъчим допълнително. - усмихнах се и завъртях главата и.
Чу се изпукване и тя се строполи на земята.
- Упс. - засмях се. - Жалко... беше сладурана.

-Жалко за нея,не и за мен.
Подсмихнах се.Все пак реших да не я оставя на пътя и я домъкнах до близките храсти и я оставих там.
-Сега...мисля да си ходя.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Да си ходи?!
- Хахаха... да и аз така си мислех. - засмях се.
Хванах я за ръката и я придърпах към себе си.
- Никъде няма да ходиш... не те пускам.
Подсмихнах се.

-Не съм те и питала.
Отблъснах го грубо,но той продължаваше да ме държи здраво.
-Дийн...пусни ме.
Казах през зъби аз,а той поклати глава и се засмя.
-Забавно ли ти е?
Ударих го силно и той полетя назад.Падна доста далеч.Стигнах и легнах върху него.
-Първо...никога не ме ядосвай!
Докоснах леко с устни врата му.
-Второ...ако все пак го направиш...за твое добро е да бягаш.
Целувах го и разкъсах ризата му.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Избутах я на земята и легнах върху нея.
- Първо... това заболя. Не прави така. - усмихнах се и я целунах.
- И второ... аз не бягам.
От своя страна разкъсах потника и. Е, поне бяхме квит. И списъка с дрехи, които и дължа ставаше все по-голям.
- А и не си толкова страшна, че да ме накараш да побягна. - казах тихо и се засмях.

-Ауч..не ме предизвиквай.
Прокарах ръцете си по гърба му,стигнах до врата му и го хванах за косата.Започнах да целувам врата му докато с едната си ръка все още държах главата му извита назад,за да не ми избяга.

» Тъмната алея
» Най-старата част от гробището