Тъмната част от гората

- Контролирам мисли. Ноо...я стига. Говорим само за мен. Мой ред е да задавам въпроси.
Намигнах й. Спрях да вървя, като после се обърнах към нея и хвана нежно раменете й с ръце.
- Такааам. Първия и най-важен: Имаш ли си приятел. - усмихнах се.

Оууу контрол на мисли...това си беше страшно.Това намигване как ли да го приема..Вале Вале пак мислиш когат не трябва.
Но въпроса му беше най-изненадващ
-Ъъ не се задържам много на едно място за да имам гадже...Но тук смятам да остана - усмихнах се
-Ти да не би да имаш?

- Там е работата. Все още не. Таа...попитахте защото....
Наведох главата си, за да я целуна, но главата ми се измести и целунах бузата и. Не мислех че съм готов. Все пак се познаваме от...около час. Ноо, наистина я харесвам.
- ...тава не би харесало на приятеля ти.
Наведох се почти засрамен.
- Амии...да идем в бара...? - попитах.

-Таа...попитахте защото.... - и се наведе към мен..Помислих,че ще ме целуне и го направи но по бузата...
-Това не би харесало на приятеля ти - засрами се...Въздъхнах облекчена
-Следващия път преди да направиш подобно нещо предупреди ако не искаш главата ти да се пръсне от болка - казах му притеснено
Искаше да отидем в бара..Настина го харесвах ...Аз ли си го помислих...
-Ъъ не...хайде да е другаде.Не си падам по баровете

- Лааал... Не мислех че ще е голям проблем. Но спокойно. Можеш да ми се довериш. Не бих наранил такова прекрасно същество. - прокарах пръсти в косата й.
- Ъъ не... хайде да е другаде. Не си падам по баровете.
- Както кажеш. Ти реши.

Засмях се на реакцията му
-Не глупчо...имам това - извадих медальона си - Можеше да ти пръсне главата..Той ме пази от такива като теб.Но преди да изляза незнам защо махнах защитата му - Усетих пръстите му в косата си...обожавах някой да я докосва и това ме накара да потръпна
-Ти реши тогава - каза той в отговор на отказа ми....
-Ами.....незнам някъде където има вода

- "Глупчо"...Леле, престоя тук май ще ми хареса. - усмихнах се.
- Е, тръгваме ли? - подадох ръката са в очакване Вал да я хване. Направи го и тръгнахме към водопада.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Реших преди да се прибера у дома, да отида на лов. Умирах от глад, затова се запътих към гората. Докато си търсех жертва, усетих непознато присъствие. Беше някакво момиче. Вампир.
- Какво правиш толкова късно в гората? - подсмихнах се, когато се показа пред мен.

Реших да се помотая някъде.За това реших да отида в гората.Мракът беше за мен.Малко бях гладна.Видях момче в гората.Беше висок и строен.Забеляза ме и ме заговори:
- Какво правиш толкова късно в гората? - подсмихна се.
- Ами само се резхождам ..
Усетих,че той беше вампир.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

- В гората? - попитах очудено.
- Не знаеш ли, че такива места са опасни...
Облегнах се не едно от дърветата и я огледах по-добре. Русокоса, висока. Доста привлекателна.
- ... за беззащитни момичета? - добавих и се засмях.

Засмях се и аз.
- Знам,че много добре знаеш каква съм! - смигнах му.
През това време забелязах,че ме оглежда.Реших и аз да направя същото с него.
Когато го изгледах от глава до пети си захапах долната устна.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Беше права. Бях наясно каква е още, когато се появи.Засмях се и леко поклатих глава като видях как прехапа устната си.
- И как ти е името, вампирче?
Усмихнах се и се приближих малко по-близо до нея.

Засмях се леко като ме нарече "вампирче".Сладко е.
- Казвам се Изабела,а ти,вампирче ?

МоляИзабела Ричардспиши повече от 4 реда
модератор Валерия

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

- Дийн. Приятно ми е. - подадох й ръка и се усмихнах.
Огледах се наоколо. Все още не си бях намерил вечеря, а жаждата ми се увеличаваше.
- Ъм... защо избра точно гората за разходки?

Реших да му отговоря на въпроса.
- Ами беше ми мнооого скучно.Просто не знаех къде да отида.А къщата ми е на близо.
- А ти тук за храна ли идваш? - попитах го.

П.П.: Знам,че така трябва!Но е само едно мнение.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Кимнах.
- Да. Но май нямам особен късмет. - засмях се.
Когато задуха вятър, ме побиха тръпки. Не беше особено добра идея да стоя с мокри дрехи, докато вали сняг. Ах, как мразех зимата.
- От тук ли си? Не мисля, че съм те виждал...

- Да.От 2 години живея тук.
Дрехите му бяха мокри.
А тук сега вали сняг.Видях,че потръпна.И на мен ми стана малко студено.
- Студено ли ти е ? - попитах го.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

- Мокър съм. В снега. Ти как мислиш? - засмях се.
- Но ще оцелея. - кимнах уверено.
- От две години казваш?
Замислих се за момент. Наистина не си спомнях да съм я мяркал. Но пък бях от прекалено скоро в града, че да се очудвам, че не познавам някого.

- Даам .. - казах и му се усмихнах.
- Знаеш ли ? ... Дийн , ти си много добра компания. - усмихнах му се.
След това бавно се приближих малко към него.
- Може ако искаш по-често да се виждаме ...

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Приближи се по-близо до мен. За миг ми се прииска да я целуна, но в главата ми едно гласче постоянно ми повтаряше да не го правя, затова се отдръпнах.
- Съжалявам, скъпа. Не мисля, че приятелката ми ще е очарована от идеята. - засмях се.

- Какво ? Приятелка ?! - засмях се.
Не мислех,че има гадже.
О,Господи!Беше толкова готин!Че как няма да има гадже??
- Е? - казах с разочарован глас ...

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

- Съжалявам. - свих рамене.
- Но пък да знаеш... - погледнах я.
- ... ако нямах, щях да се възползвам от възможността. - засмях се.
Боже, Катрин щеше да ме убие, ако можеше да ме чуе...

Усмихнах се.
Леле,може би се усмихвах,но от вътре крещях "ПО ДЯВОЛИТЕ!"
Как ?! Не е чесно!!!
Облегнах се на едно дърво ... и замълчах.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Разочарованото й изражение ме забавляваше и едва се сдържах да не се разсмея.
- Ъм... добре, да сменим темата. - усмихнах се.
- Разкажи ми нещо за себе си. Предполагам, нямаш приятел...
Погледнах я въпросително.

» Тъмната алея
» Най-старата част от гробището