Тъмната част от гората

Брой мнения : 86 Join date : 05.12.2010

-Ами хората се променят...аз също.Не мислиш ли,че няма смисъл от любовта?Само те боли...е аз се отървах от тази болка.Много лесно е братле...Съвсем лесно.
На лицето ми се появи хитра усмивка.
-Но е и въпрос на личен избор.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

- Леле, колко трагично ми звучиш. - засмях се.
- Но пък си е напредък, лигавото ми и сантиментално братче най-после е поумняло... малко. Но пък не ти прави чест, че нападаш невинни момичета. И най-вече, че се опитваш да ги изнасилиш. Жалка постъпка, Сами, дори и за теб. - поклатих глава.

Брой мнения : 86 Join date : 05.12.2010

-Оо я моля ти се.Предпочитам да съм такъв отколкото да съм се разлигавил с някакво си момиченце което не знае какво иска,но го иска веднага.
Подсмихнах се.
-Как ти звучи??На мен ми звучи мнооого отегчено и съвсем скоро ще бъдеш с разбито сърце.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

- Хаха, не е твоя работа какво правя със сърцето си, така че ако обичаш стой настрана от мен и Катрин. Ако не си забелязал и сам мога да се грижа за себе си, така че нямаш работа тук. И въобще в живота ми. Знаеш ли колко добре ми беше без теб? Почти те бях забравил. И сега се появи и всички ужааасно скучни и отегчителни спомени започнаха да се връщат. - направих отвратена физиономия и се засмях.

Брой мнения : 86 Join date : 05.12.2010

-Оу не така де.Ще нараниш чувствата на брат си.
Направих тъжна физиономия след което избухнах в смях.
-Значи да те оставя...
Придадох си замислено изражение.
-...хъм...за колко време?...Не забрави въпроса ми.Добре...давам ти почивка една седмица...след това ще ти се иска да забиеш кол в сърцето си,братле.
Потупах го с едната си ръка по рамото и изчезнах.

В крайна сметка не успях да убедя момичето да дойде с мен,за това я оставих да прави каквото иска и тръгнах обратно към Дийн.Когато го намерих Сам вече го нямаше.Какво облекчение!!
-Махна ли се?
Бяха първите ми думи когато Дийн ме забеляза.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Това беше просто смешно! Какво си мислеше?! Че ме е страх от него? Сам беше последния, който можеше да ме уплаши... и последния, който можеше да ме накара да се разделя с Катрин. За какъв се имаше? Нямаше право да ми се бърка в живота и още повече да ми казва с кого да бъда.
И започнах все повече да се ядосвам на наглостта на скъпото ми братче, когато Катрин се появи.
- Махна се. - усмихнах се и отидох до нея.
- Какво стана с ... как й беше името?

-Май Никол.
Засмях се.
-Не пожела да дойде с мен.Нейн проблем.
Вдигнах рамене.
-Таа прибираме ли се?
Попитах го аз като погледнах към небето по което вече почти не личаха звезди.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

- Ааа, да. Никол... Жалко, беше сладурана.
Ухилих се.
- Прибираме се. И без това имам нужда от сън...
Наистина се чувствах странно уморен. Май емоциите пак ми дойдоха в повече...
- У нас? - погледнах Кат въпросително.

Направих се,че не съм чула коментара му за Никол.
-Уоу ти се измори.Нещо ново.
Подсмихнах се след което кимнах.
-Добре у вас.

» Тъмната алея
» Най-старата част от гробището