Тъмната част от гората

Виждах,че всеки момент щеше да се разхили на физиономиите ми.
- Нямам.В момента си търся. - казах като се усмихнах,най-накрая.
Въздъхнах тежко.
- Какво да ти разкажа? Как ме превърнаха ли ?

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

- Оу... ами... - замълчах за момент.
- Какво ще кажеш да отложим разговора за друг път, защото наистина закъснявам и Катрин ще ме убие. - засмях се.
- Но ми беше много приятно. До скоро. - усмихнах се и тръгнах.

- Чао. - казах тихо и усмивката на лицето ми отново изчезна.
Отлепих се от студеното дърво.И наблюдавах как Дийн се отдалечаваше.
Вървеше из гората толкова ... тежкарско.
Харесваше ми.Но за жалост бе зает.И то от някаква си там Катрин..
Какво говоря ? Трябва да го имам на всяка цена!
Дано някой път го видя отново!

***

Снегът беше влажен и се топеше върху топлата ми кожа.
Реших вече да тръгвам.О,днес наистина ми се пиеше.

Брой мнения : 86 Join date : 05.12.2010

Точно това и ми трябваше.Хванах я за ръката и излязохме в тъмната нощ.Тръгнахме към гората.
-Дано да не те е страх от тъмни места,малката.
Засмях се.

Брой мнения : 49 Join date : 11.10.2010 Age : 30

Хвана ръката ми и тръгнахме нанякъде.
-Дано да не те е страх от тъмни места,малката.
-"Малката"!? Не, не се страхувам, "батко"...
Засмях се и го оставих да ме води. Скоро вече бяхме близо до гората.
Влизахме все по-навътре. Имаше и по-близки места, но и това ме
устройва...

Брой мнения : 86 Join date : 05.12.2010

Засмях се да ме нарича "батко" изглеждаше доста странно от нейните уста.Не след дълго бяхме на достатъчно навлезнали в гората.Спрях се и я обърнах към мен като я подпрях на едно дърво и я целунах.Не трябваше да забравям,че е човек и не можех да си позволявам много волности.

Брой мнения : 49 Join date : 11.10.2010 Age : 30

Влязохме достатъчно навътре и Сам ме бутна на едно дърво,
така че да се облегна. Целуна ме, а аз леко потръпнах.
Прокарах ръцете си под тениската му и я набрах нагоре,
докато не я отстраних. Увих единия си крак около кръста
му и се отпуснах.

Брой мнения : 86 Join date : 05.12.2010

Извих леко главата й назад и се наведох като целунах врата й.Усещах под устните си вените й,но успях да се овладея.Спуснах ръката си надолу към блузата й и не след дълго тя падна на земята при моята.Всичко това извърших като не спирах да я целувам.

Брой мнения : 49 Join date : 11.10.2010 Age : 30

Изви главата ми и обходи врата ми с устни. Освободи ме от блузата ми
и отново се отпуснах в ръцете му. Не спираше да ме целува.
- По дяволите... - изсъсках и стисках зъби доволно.
Обикалях с ръце гърба и ръцете му, като впивах нокти в кожатa му.

Брой мнения : 86 Join date : 05.12.2010

Мм това момиченце знаеше как да ме подлуждава.Започнах да разкопчавам панталона й и скоро той падна при другите дрехи.Гола беше още по-красива.Целувките ми станаха малко по-груби.Хванах ръцете й и ги вдигнах над главата й.

П.П.Сори,че се забавих,но нямах нет дълго време ;хх

Брой мнения : 49 Join date : 11.10.2010 Age : 30

Целувките му станаха по-груби. Вдигна ръцете ми над главата и продължи да
ме целува. Освободих се от хватката му и се спуснах надолу усмихната. Бавно
свалих ципа на дънките му и ги свалих. Почнах полека да се изправям, като
обхождах с ръце тялото му.
- Осъзнаваш ли колко си секси!? - едва промълвих и страстно го целунах.

Брой мнения : 86 Join date : 05.12.2010

-Мда осъзнавам.
Засмях се аз.Колкото и нескромно да звучи си го знам...не малко момичета са ми го казвали.Вече не можех да издържам и както се беше облегнала на дървото проникнах в нея.

Брой мнения : 49 Join date : 11.10.2010 Age : 30

-Мда, осъзнавам. - засмя се.
След секунди проникна в мен. А аз изстенах и забих нокти в гърба му. Беше
невероятно. Знаеше как да ме подлуди. Или по-скоро налучкваше. Но ме
караше да се чувствам страхотно.

Ще ви помоля,ако не идвате на партито в имението ми, утре по някое време да споменете (вечерта) че има заря,за Нова Година.. :wink

Брой мнения : 86 Join date : 05.12.2010

Nicole Dahlia написа:: -Мда, осъзнавам. - засмя се.
След секунди проникна в мен. А аз изстенах и забих нокти в гърба му. Беше
невероятно. Знаеше как да ме подлуди. Или по-скоро налучкваше. Но ме
караше да се чувствам страхотно.

"Моя си..."-помислих си със задоволство аз докато постепенно забързвах темпото.С нарастващата възбуда нарастваше и ужасната нужда от кръв...
-Страх ли те е от мен?
Изрекох тихо в ухото й.

Брой мнения : 49 Join date : 11.10.2010 Age : 30

- Страх ли те е от мен? - попита тихо в ухото ми.
Приближих се до неговото и леко го захапах.
- Страшно би било ако спреш. - прошепнах и обвих с ръце врата му, усещайки как продължава да забързва темпото. Отпуснах глава назад и се насладих на изгарящото чувство.

Брой мнения : 86 Join date : 05.12.2010

"Много лошо,малката."-помислих си.Движенията ми ставаха все по-бързи докато не усетих как вените се появяват под очите ми...вече беше прекалено късно,а и врата й беше на прекалено малко разстояние.Забих зъбите си във врата й и кръвта й започна да тече в устата ми...

Брой мнения : 49 Join date : 11.10.2010 Age : 30

Продължаваше да забързва темпото. Доближи устните си още по-близо. Усетих болка...сякаш забива игли във врата ми. Дори не мислех. Останах неподвижна. Като ме пусна бавно се строполих на земята. Цялата треперих. Осъзнах се и забързах настрани, като не отделях тялото си от земята. Изведнъж се спрях. Помислих си - "Той вече няма как да ме нарани." Погледнах го право в очите. Видях как... видях вените му... кръвта в очите му... видях окървавената му уста. И най-после усетих пулсиращото си сърце. Едва дишах. Продължавах да го гледам по същия начин... с болка... злоба... дори страх... Напипах тениската му и се увих с нея.
- Превърни ме... - извъртях глава, като не отделях очи от неговите.
Страхът в погледа ми изчезна. Но злобата си остана там. Въпреки че дори не знаех какво говоря... въпреки че бях напълно наясно колко ще съжалявам... той ми го дължеше.

Брой мнения : 86 Join date : 05.12.2010

След известно време я пуснах.Видях страха в очите й...така ми напомняше на Нея...
-Превърни ме...-изрече тихо тя.
Ама сериозно ли?
-Не.Не го искаш,може да съм всякакъв,но няма да те превърна.
Какво ми ставаше?До преди няколко часа щях да се го направя дори и да не ме беше помолила,а сега?

Брой мнения : 49 Join date : 11.10.2010 Age : 30

- Не. Не го искаш. Mоже да съм всякакъв, но няма да те превърна.
Засмях се и отметнах поглед презрително.
- И без това вече показа какъв си. И какво!? Ако не ме превърнеш съм сигурна, че ще ме убиеш.
Беше вампир! Досега само бях чувала за тях. Но един въпрос се въртеше в обърканата ми глава - "Защо, по дяволите, искам този негодник да ме превръща!?" И отговора не беше толкова труден. "Защото си глупачка..." В момента не беше много умесно да се обиждам, дори наум... Щях тотално да разбия живота си... А той и без това е толкова разбит... Но за какво ми беше!? Да се скитам сред мъжете до краая на живота си!? Не знам...но го исках повече от всичко.

Брой мнения : 86 Join date : 05.12.2010

-Може и да те убия,но може и да ти изтрия спомените.По-лесно е.
Засмях се.
-И не ти решаваш тук,а аз така,че...
Повдигнах вежди.
-Боли ли?
Кимнах към раната на врата й като се приближих към нея.Не беше много умно от моя страна отново да се сблъсквам с кръв,но...

Брой мнения : 49 Join date : 11.10.2010 Age : 30

- Може и да те убия, но може и да ти изтрия спомените. По-лесно е. И не ти решаваш тук, а аз така че... Боли ли?
-Уцели идеалния момент да изкараш тази идиотска усмивка, знаеш ли.
Почнах да стискам зъби. Раната на врата ми никак не помагаше в тоси момент.
- А ти как мислиш, отворко!? - озъбих му се.
- По дяволите! - изсъсках, когато рязка болка като от нож прониза гърлото ми.
Притиснах блузата му към раната. И без това нямаше да ми свърши друга работа.

Брой мнения : 86 Join date : 05.12.2010

Озовах се светкавично до нея без да съобразя,че може да я изплаша.
-Внимавай как ми говориш.Мога да бъда много груб.
Хванах ръката й и я свалих от врата й...Ъъ добре наистина беше доста зле.Малко се бях поувлякъл.
-Ще зарастне...стига да не кажеш на никой.

Брой мнения : 49 Join date : 11.10.2010 Age : 30

- Ще зарастне...стига да не кажеш на никой.
- ... или стига да държиш окървавените си ръце далеч от мен. - изсъсках и рязко изстръгнах ръката си от неговата.
- Добре тогава, фуклио... Да видим... "Отидох в бара и срещнах изключително секси идиот, които ме заведе в гората. Оказа се вампир. От къде мислите е този белег?" Невероятна историйка, не мислиш ли?
Въпреки всичко, тои наистина беше секси... много секси... И се опитваше да ми помогне…Не много, но все е нещо... НЕ! Та той ме захапа, по дяволите! Докосна дъното... И въпреки това.....въпреки неговите постъпки...въпреки начина по който му говорих... мисля че не беше толкова лош.
- А и това няма да има значение... след като ме превърнеш.
Все още настоявах да ме превърне в ледено блокче. Може би така щях да изключа чувствата...не знам... А убидите и остроумието определено нямаше да помогнат в кауазта ми. Но в случая той определено си беше виновен сам. Наистина ми го дължеше.

п.п. – сори…снощи нета ми се прее*а /..фък../

Брой мнения : 86 Join date : 05.12.2010

-По твоята логика трябва всички от които се храня да ги превръщам.Не,скъпа не става така.И бъди спокойна няма да ти остане белег ще зарастне.Няма да рискувам и да ти давам от моята кръв...като те знам какъв буен нрав си току-виж си направила някой гаф и си се убила.
Подсмихнах се.
-Щом не искаш моята помощ добре.
Вдигнах ръце.
-Тръгвам си,но преди това да не забравя нещо.
Приклекнах до нея.
-Последни думи преди да забравиш всичко?

» Тъмната алея
» Най-старата част от гробището