Никол се запиля нанякъде. Аз станах, преоблякох се, взех си сака от стаята и излязох.
Докато пресичах огромният двор се оглеждах за ръмжащото котенце. Не харесвах изненадите в гръб.
Отдъхнах си, косматото чудовище не се виждаше. Изглежда душата му се рее някъде наоколо.
Хвърлих сака в багажника на колата и се отправих към града.