Тръгнах си от партито почти последна. Изобщо не ми се спеше и се отправих към хола с онази книга от библиотеката. След тази вечер, историята добива нов смисъл...
Седнах на дивана и преди да резгърна на страницата, до която бях стигнала, направих равносметка на случилото се днес:
1. В този град имаше вампири. Много вампири! Но не всички бяха лоши. Трябваше да имам това предвид.
2. След като съществуваха вампири, следователно бе възможно да съществуват и какви ли не други същества! За миг се почудих колко ли неща от книгите бяха реалност...
3. Дид имаше близначка, и то не добра като нея, ами истински вампир - от лошите. За това трябваше да внимавам с кого говоря, когато ги стрещна. Не че имаше голямо значение...
4. Аз не се страхувах от вампирите! Да, точно така! Бях го открила, когато се запознах с останалите. Вярно, че се чувствах странно около тях, но не се боях.
Въздъхнах. Сега, когато подредих така нещата, всичко ми се струваше по-ясно и лесно-разграничимо. Най-сетне отворих книгата и зачетох. Докато четях, съпоставях информацията с оскъдните факти които имах и някак, всичко си идваше на мястото.