Плажът в Мистик Фолс

19 години.Не че аз често се връщам в къщи но ...има защо
-Не , сама съм - очите ми се наляха със сълзи....но сама си изпросих въпроса за тях
-Имаш ли си приятелка Дийн? - това пък от къде ми дойде

Мразя когато ставам слаба заради семейството си
-Да добре съм.Просто това е болна тема
Когато го попитах за гадже се замисли.Да не говоря за отговора - Нещо такова
-Това го приемам да но не е сериозно - отвърнах на усмивката му.Защо обаче това чувство не ме оставяше.Имаше ли му нещо?
-И защо не се с нея сега?

А да си почине..Нормално ако и тя е красива ...как си го помисли естествено че е.Иначе красавец като него би ли се занимавал с нея..със сигурнос е имало бурна нощ.
-Аз и гадже..не - засмях се.-Не се задържам дълго на едно място та да имам време за приятел.Но тук смятам да остана.

Супер ли? Това пък какво беше.Има ли значение.
-Просто така.Отворих картата ми попадна.Реших да видя какво е.Пък и не съм турист.... - усмихнах му се.Но в очите му видях болка.
-Добре ли си? - доближих се до него

Явно главата много го болеше.
-Сигурен ли си ,че си добре?
-Ще ке оправя - каза тихо.
Щом така смяташ.
-Ами...още немога да кажа.Едва преди няколко часа дойдох и ти си първия който срещам .... ако от това трябва да си вадя извод е приятно. - медальона отново ме опари под тениската.Защо?

Усмихнах се. Изглеждаше мила.
- И аз се радвам, че се запознахме. - засмях се.
Тя леко се доближи до мен и главата ми започна да пулсира още по-силно.
- Мамка му! - извиках.

Беше приятно да си говоря с него.
-Аз също се радвам...неочаквах да заваря момче на плажа - усмихнах се
Когато се приближих до него той се хвана за главата.Явно много го заболя
-Хей сигурен ли си че си добре? - главата го боли..медальона ми пари....сега не въобразяваш си заради мястото е .Просто е ново.Ако беше досега да си мъртва

-Назад - извика той
В този момент видях зъбите му.Те се показаха.Не...не беше истина.Тогава извадих медальона.Кръста в пластинката беше червен .... Той беше вампир
-Не .... - дишането ми се очести.Какво щях да правя сега.Всичко остана в къщата.Само талисмана можеше да го държи далеч.
-Ти ...ти си вампир.... - опитах ли да избягам нямах шанс

Няма да ме нарани....и как да му повярвам.Та той е като тези които ги убиха.Като този който едва не ме уби в Румъния и къде ли още не
-Как да ти повярвам.Ти си чудовище...такива като теб убиха родителите ми..едва не убиха и мен и искаш да знам че няма да го сториш?
Но болката в очите му беше страшна.Ако искаше да ма нарани мажеше а го стори.Стиснах кръста обърнах го и го прибрах под блузата.Това трябваше да успокои болката му
-Как е сега?

Той ме гледаше странно.Какво ли мислеше, чоже би как да ми го върне заради болката.
-По-добре - каза след като очевидно болката намаля.
Ами сега...незнаех доколко медальона действа...имах го от седмица.Ако решеше можеше да приключи с мен още сега.
-По-добре да не бях научавала това

-О да много ме успокои.Не бил жаден.
Стоях настрани и го наблюдавах.Болката вече трябваше да е изчезнала.И как иначе, той се смееше.Но аз неможех да се смея...продължавах да го гледам.
-Ти....се храниш с ... човешка кръв нали?

Колко сладко..не се хранел с катерици но и не убивал когато пиел от хора.
Няма да ме нарани.Да му повярвам ли...ами ако искаше можеше досега.Опитах да се успокоя.Да укротя дишането си.
-Наистина искам да ти вярвам...но винаги щом срещна вампир си патя разбери ме

Да се успокоя за мое добро
-Мислиш ли че е лесно да се успокоя като знам какво имам срещу себе си - явно усещаше биенето на сърцето и пулсирането на кръвта ми.Поиска да разкажа за нашите
-Казах че е болна тема....- присвих устни... - неискай да ти кажа какво стана,какво видях

Тази усмивка точно сега не ми допадаше...макар да беше страшно ....Валерия млъкни
-Не ми е до сърказъм....
-Къде се случи? Кога? - защо искаше да знае това
-Преди няколко години...след като се бяхме върнали в Англия...-очите ми се наляха със сълзи но нямаше да плача пред него - Прибрах се и ги заварих ...... когато си тръгваха.Явно не ме усетиха...бяха бързи и ...полицията каза че са били крадци...но аз видях дупките знаех какво са .... - замълчах