Плажът в Мистик Фолс

Когато споменах Англия..той сякъш изтръпна...Отново опита да ме успокои...Но как..вече не ми пукаше какво е...но от години не бях говорила зъ смърта им
-Спокойна съм относно теб но спомена .... тежък
-Между другото, как го направи? попита за болката
-След смърта им проучих всичко за вас...начин дна живот хранене защити...но с години не открих как да се пазя.Да де освен кола и кръста.Преди седмица едно жена ми даде медальона.Каза че той ке ми каже когато има вампир до мен и ако се приближиш и го докоснеш ще ме предпази.Вече няма сила над теб осве ако не го докоснеш.Първоначалната болка която усетибеше защото незнаех какво си....Много се разприказвах.Сега можеш и да ме нападнеш безащитна съм - гледах към него...но се чувствах спокойна

Той се приближи до мен...отвътре исках да извикам..неискаше да ме нарани но инстинкта ми беше такъв.Докосна врата ми а сърцето ми в този миг щеше да изкочи.Едва сега усетих ръцете му..бяха студени..В ухото ми прошепна "Този звук"..кръвта ми.Тогава се отдръпна
- Видя ли? Няма да те нараня.- и се засмя
-Може би сега не.... но мога ли да съм сигурна ме при следваща среща ще съм в безопасност...или сега просто ме изпробваш

-Оу в повечето случаи.. - защо още стоях там и говорех с него
Отново изтрпънах но не беше от страх
-Може но айде да не е за моя сетка става ли - погледнах го сериозно.
Просех си боя с това...Можеше ли да знае нещо за вампирите убили нашите

-Логичен въпрос .... и аз това се питам защо стоя още....
Какво ме караше да не бягам от него .... би трябвало да съм вкъщи заключила навсякъде а аз се шегувах с един вампир.
-Нали не четеш мисли?

-За твое съжаление и моя радсот - успокоих се аз...едва ли исках да знае какво се върти в гравата ми.Но пък дарбата му...
-Банално ли? Ти ...можеш да нараниш само с поглед ...не е нужно да ме доближиш дори....Сега вече се стреснах - казах шеговито.
Какво ми ставаше забога

-Радвам се..не бих искала да е срещу мен - опитах да се засмея
Той седна на пясъка а аз седях отстрани и го наблюдавах.
-Забавно ми е с теб.Разсмиваш ме - отвърна загледан във водата
О страхотно сега се оказах клоун на вампир
-Оо радвам се че те забавлявам докато ..... няма значение

Да забавлявай се....
-Да може би умирах от страх ...сега незнам
Приближих се до водата с гръб към него..защо го правех.Защо обръщах гръб на вампир който можеше всеки миг да ме нарани.
-Незнам страх ли ме е...вярвам ли ти или и аз се забавлявам с теб

Започваше да ме дразни с тези усмивки.И като казвам дразни ....
-Ти ми кажи. Не те е страх, остава да ми кажеш дали ми вярваш.
още не бях сигурна дали страха е преминал
-Искаш да те лъжа ли....? Страха не е преминал напълно...за доверие..имам макар и не на 100%

Дийн Уинчестър написа:

- Аз и не искам да ми вярваш на 100%. Аз не си вярвам толкова много, какво остава ти. - засмях се.
Показваше характер, което ми харесваше.
- Кажи ми какво наистина те доведе в Мистик Фолс.

Много успокоително....
-Значи да очаквам всеки един момент да бъда атакувана. - обърнах се към него
Искаше да знае какво ме е довело в този град.Самата аз незнаех
-Незнам.Казах ти просто отворих картата и попаднах на него.Надявах се тук да няма вампири,но уви.Първия който срещам е такъв

-Да се хабя....няма смисъл - усмихнах му се
Имаше нещо в този град.Говореше се че бил обитаван от вампири и върколаци...И явно бе истина.Едва сега си спомних това.
-Не мисля,че съм разочелована - намокрих ръката си и го опръсках.Играех си с огъня но не ми пукаше

Какво правех.До преди малко се страхувах от него сега .....
-Внимавайй -изръмжа срещу мен
В първия миг застинах и сигурно физиономията ми е страшна щом се засмя
-Смешно ли ти е? - попитах с насмешка - Радвам се че те разсмивам .
-Ти защо дойде в този град?