Плажът в Мистик Фолс

Алекзира Норт написа:: - Какво? - измърморих аз, достатъчно силно, за де ме чуе. Видях, че ме наблюдаваше и определено мислеше за нещо, което се отнасяше до мен, защото иначе нямаше друга причина, поради която да ме зяпа и да мълчи. Всъщност нямах намерение да я прекъсвам, защото така беше добре, но .. охх. Исках да разбера какво мислеше.

- Нищо. - казах унило. - Просто.. - започнах. - .. гледам.. - казах и отклоних погледа си за да не й преча.
В чантата имах пакет със солети. Взех го и го отворих..Реших да я почерпя. Побутнах пакета леко до нея за да си вземе.

Грабнах ключовете на една от колите и набързо стигнахме до плажа. Веднага свалих тениската си и се метнах във водата.
- Да не те е страх да се намокриш!? - гледах как Вик стои на брега и ме зяпа. Ухилих се след като я предизвиках.

п.п. - сори че чак сега пиша

Отидохме на плажа и Харпър се хвърли във водата
-Да не те е страх да се намокриш?
-Мен.....забравили кой влезе първи вчера? - засмях се
Свалих дрехите си и влязох при него
-Ето ме

пп: Вик ли?

- ...Забравили кой влезе първи вчера? - засмя се.
- Амиии...всъщност да. - усмихнах се.
- Ето ме. - съблече се и влезе. Странно... за втори път я виждам полу-гола. Е да...ама това е вотрия ни ден заедно. След като се запознахме.
- Гмурнах се и докоснах краката й - повтарям вчеращните случки. - излязох на повърхността и я целунах.

-Ами всъщност да - и отново се гмурна ..всъщност направи същото което и вчера
-Какво правиш? - попитах го
Беше приятно да прекарвам времето си с него.

- Нищо. - усмихнах се мило и отново я целунах.
Беше ми приятно около нея. Може би я целувах несъзнателно толкова често, за да се отблагодаря. Нямах много познати, но тя наистина беше най-специалната от тях.

Отново ме целуна...нима му харесваше
-Спри се... - засмях се
беше ми приятно...Освен Дийн той беше другия който познавах и единствения с който прекарах много време
-Всъщност недей - засмях се и го целунах аз

- С удоволствие. - усмихнах се удоволетворено. Тръгнах кем брега.
- Идваш ли? Или ще останеш във водата, да ти се порадвам още малко? - ухилих се.

Да ми се порадвал?...засмях се
-Кое предпочиташ?
На мен не ми пречеше..да стоя във водата или да съм на брега ...проста да съм с него

- Амии...не знам. И в двата случея ще се радвам. - засмях се.
- Хайде, ела. - усмихнах се и сожих ръка върху пясъка до мен, за да й направя знак да седне.

Е добре щом искаш
-Сигурен ли си че искаш да дойда?
Реших да си поиграя с него ... Потопих се във водата и отново излязох а той ме наблюдаваше
-Е?

- Ммм...предизвикваш, а. Скочих във водата и се гмурнах. Доближих се до нея и се изправих. Целунах я страстно.
- Ти решаваш. Идваш ли? - попитах с усмивка.

Той се гмурна и ме целуна страстно...все повече започваше да ми харесва това положение
-Мм....аз решавам така ли? - увих ръце около врата му
-Какво правим ако искам да съм във водата ....но не сама?

- Ами, стоим. - усмхихнах се и обвих с ръце талията й.
- Стоиш сама с вампир във вода. Ммм...страшно. - ухилих се.
- А къде е медальонът ти? - забелязах, че го няма и кръстосах вежди.

Да определено си беше страшно....преди бих се била...под ръка имах поне медальона,но не и сега и Харпър забеляза че го няма.
-Оставих го в къщи..иначе нямаше да можеш да ме доближиш без поне да изпитваш ужасна болка в главата която ще те убие постепенно...
Усмихнах се...имах му доверие
-Освен това незнам защо но ти имам доверие

- Радвам се. - погалих косата й.
- Наистина можеш да ми вярваш. - усмихнах се и целунах бузата й нежно.
- Но не ми харесва това, че си го свалила. Не съм единствения вампир в града. - станах сериозен, но в същото време и загрижен.

Знаех че мога да му варвам...Но бе прав не е единствения тук
-Нали си с мен...тогава не ме е страх, а когато не си ще го нося
Не исках да му навреди
-Този медальон може да те убие, не искам да пострадаш

- Този медальон може да те убие. Не искам да пострадаш.
- Тук ти си важната. Но се радвам, че ми пазиш и гърба. - усмихнах се и я целунах.
- Но все пак..... не е добра идея да излизаш без него. Носи го в...например чантата си за всеки случай. - усмихнах се мило.

Брой мнения : 2 Join date : 11.11.2010

"Едно невинно момиче не разбира какво може да й причини този вампир. С времето ще разбереш,не се безпокой. Но сега..внимавай ! - X "

При нас доплува бутилка. В нея имеше писмо, което Вал извади и прочете.
"Едно невинно момиче не разбира какво може да й причини този вампир. С времето ще разбереш,не се безпокой. Но сега..внимавай ! - X "
- "Х"!? Незнам кой, коя или какво е, но е прав. Не знам дали мога да се контролирам край теб. А дори да не съм аз. Никога няма да си в безопасност с вампир.
Направих измъчена и тъжна физиономия и погалих косата й.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Оставих Катрин да се приготви, а аз отидох до вкъщи, за да се преоблека, след което отново се върнах в имението и. Решихме да отидем пеша до плажа.. и без това не беше далеч. Очудващо беше много топло,неестествено за сезона. Бях почти убеден, че ще е пълно с хора, но нямаше никого.
- Ъм.. обичаш ли да се разхождаш по плажа? - наруших тишината.

Харпър Колинс написа:: При нас доплува бутилка. В нея имеше писмо, което Вал извади и прочете.
"Едно невинно момиче не разбира какво може да й причини този вампир. С времето ще разбереш,не се безпокой. Но сега..внимавай ! - X "
- "Х"!? Незнам кой, коя или какво е, но е прав. Не знам дали мога да се контролирам край теб. А дори да не съм аз. Никога няма да си в безопасност с вампир.
Направих измъчена и тъжна физиономия и погалих косата й.

"Едно невинно момиче не разбира какво може да й причини този вампир. С времето ще разбереш,не се безпокой. Но сега..внимавай ! - X " - Бе написано на една бележка която се озова при нас.
-Не не е прав или права и много добре знам в какво съм се забъркала или забрави какво ти разказах?
Това което ме притесняваше не беше Харпър а бележката.
-Независимо с теб или не винаги съм в опасност разбери го - прегърнах го

Прегърна ме. Въздъхнах.
- Значи ще носиш медальона, така ли!? - погледнах я и се усмихнах жално.
- Не, наистина не искам да го сваляш, когато не съм около теб. - направих строга физиономия и целунах челото й.

Той въздъхна. Тази бележка развали всичко
- Значи ще носиш медальона, така ли!? - усмивката беше жална
-Ще го нося - казах
- Не, наистина не искам да го сваляш, когато не съм около теб. - направи строга физиономия и целуна челото ми.Защо си мислеше , че се шегувам
-Добре слушай нося го от както го имам и без него съм се пазила ...така,че успокой топката

- Е, да. Но си го свалила. - още един от онези моменти, в които се паникьосвам и за най-малкото.
- Добре... Просто няма да се отделям от теб, докато не го сложиш. - успокоих се, като след това се усмихнах и повдигнах вежда. Целунах я страстно, като се помъчих да забравя бележката за секунда.

» Паркът в "Мистик Фолс"
» Летището в Мистик Фолс
» Хипи парти в Мистик Фолс?!