Имението на Касандра Пиърс

Къщата:


Спалнята:


Банята:


Холът:


Гостната:


Кухнята:


Трапезарията:


Стаята на Каси:


Банята на Каси:


Библиотеката:


Гаража:


Колата на Каси:


Градината:

Когато пристигнахме се засмях на реакцията и.
- Това е домът ми.- тръгнах към входната врата, но Роуз не влизаше. Сякаш се бореше с вратата. Засмях се, но скоро просто стиснах устни и направих поклон пред нея.
- Бихте ли ме удостоили с честта да влезете мадам?- вдигнах поглед към нея, а тя се заливаше от смях. Последвах примера и и просто махнах с ръка.
- Хайде влизай.- тръгнах към кухнята, преди тя да е прекрачила прага.
- Искаш ли кафе?-попитах по стар навик, но замръзнах на място. Вампирите пиеха ли кафе?
- Аз...ъм...-загризах устна и се подпрях на стената, чудейки се.

Вцепених се. Това бе моята кръвна група. Но тази подробност щях да си я спестя. Не знам кое и беше толкова смешно.
- Виж сега...не очаквай от мен да знам всичко за всички и всичко.- усмихнах и се и дори леко се засмях. Обърнах се и тръгнах към хладилника. Извадих от там две кутийки с кола и тръгнах обратно към Роуз, но ми хрумна една идея. Приближих се на пръсти към нея и спрях до стената, като се опитвах да се слея с боята.
- Ето ти колата!- извиках към нея и метнах кутийката към нея. Тя без проблем я улови и дори се подсмихна. Свлякох се по стената и седнах на земята. Все още я гледах доста стреснато. Накрая се отказах и просто реших да приемам странните и реакции за даденост и да не им обръщам особено внимание.
- Има ли още вампири във Фелс Чърч? Как стана вампир? Имам предвид самото превръщане. Можеш ли...кхъм...- прехапах устна и я погледнах виновно. Правех всичко по силите си да не се разсмея.
- Можеш ли да се превръщаш в прилеп? Четеш ли мисли? Вярно ли е, че можеш да ходиш по стената?- сега вече се разсях. Не си я представях да лази по стената като паяк, ръмжейки и имитирайки Дракула. Отворих колата си и отпих, чакайки отговора и. Все още бях нащрек, в случай че реши да види каква съм на вкус. Но два ли щеше да го направи. Имах и доверие, колкото и шантаво да звучи. Ако искаше да ме убие, щеше вече да го е направила. Пък и тя не беше такава. Бях убедена и чак след всичко това, се отпуснах на стола си и затворих очи. Бях уморена, а гласът и ме приспиваше. И сега ми хрумна още един въпрос. Почти подскочих на стола си.
- А да...можете ли да спите?- отново я гледах виновно с леека усмивка на уста.

Въздъхнах.
- Не те питах за това как са те избрали, а как по принцип се става вампир. С...ритуал или ако някой те убие. Това ми беше толкова интересно. Иначе....- гласът ми се помрачи.
- Съжалявам за предишния ти живот. Но...ти все още можеш да се върнеш и да го продължиш.- опитвах се да звуча оптимистично, но...не ми се получаваше особено. В този момент чух почукване на входната врата.
- Ей сега идвам...-казах на висок глас и погледнах към Роуз. Това се отнасяше и за нея.
- 5 минути.- казах и лаконично и тръгнах към вратата. Щом отворих, там стоеше...

ПП-Мария, Вики Донован ще дойде, за да запознаем героите си. Ще правим купон на плажа и всички са поканени, но първо трябва да се срещнем с нея.

Момиче със светлокестенява коса, стоеше и ме гледаше очаквателно. Замислих се за миг и после взех да се осъзнавам.
- Вики!- прегърнах я. Не я бях виждала отдавна и сега бях толкова щастлива да се видим.
- Как си? Какво правиш тук?- започнах с въпросите, но се усетих, че я държа на прага.
- Влизай, ще се запознаеш с едно друго момиче тук. Тя е моя приятелка.- усмихнах се отново и леко я дръпнах за ръката навътре...

-Хеей Много се радвам,че ме позна :)
прегърнах я и й се усмихнах
-Аз живея тук и след като разбрах,че си се преместила много се зарадвах и реших да намина да те видя :)
Седнахме на дивана в хола,а тя ме слушаше внимателно и си личеше,че наитина е радостна.
-Ами ти,какво става с теб?Защо се премести? :)

- Ами моето е дълга история.- засмях се.
- Искаш ли нещо за пиене?- стигнахме в хола и Роуз ме погледна любопитно.
- Това е Вики, една моя добра приятелка. Вики, това е Роуз. Една моя нова, но също добра приятелка.- отново се разсмях. Аз отивам да донеса питиета, а вие може да се запознаете малко по-подробно. А после Вики искаше да ми кажеш нещо...-смръщих се за мег, чудейки се какво е искала да ми сподели, но това щеше да изчака. Възвърнах старата усмивка на лицето си и тръгнах към кухнята.

-Добре,Кат.
-Здравей :) Аз съм Вики,приятно ми е :)
Роуз ми се усмихна:)
-Аз исах да ви предложа да направим купон на плажа към 18:30 :)

Върнах се с питиетата и чух последните думи на Вики.
- Но това е страхотна идея! Хайде да отиваме на плажа. Вече закъсняваме.-засмях се и задърпах и двете момичета към вратата, като така не дадох възможност на Роуз да протестира. Скоро вече бяхме в колата ми и пътувахме към плажа, а аз отново се чувствах като 12-годишна на концерт на бойгрупа.