......Harper.......

Къщата му беше страхотна.Влязохме вътре и той набърза се преоблече.После извади банка с кръв и я изсмука...Това вече беше върха...бях виждала всичко друго но не и вампир да се храни от банка.
-Помага ли ти ? - беше ми любопитно
Но той ме попита накъде сега
-Незнам..честно...

Отново говореше за пиене
- Ти само за алкохол ли мислиш - поптах и се усмихнах
Не била като прасна....дали имаше нужда от прясна кръв...Предложи плажа или парка ....
-А просто да останем тук ? попитах с надежда да ми угоди .

Харпър се съгласи и хвърли якето си
-А сега какво ще правим? - попита ме той
Незнам...в главата ми беше каша..от вчера прекервах времето си с вампир....като тези които да онзи ден убивах...видях го как пие кръв
Седнах на дивана и го погледнах
-Разкажи ми повече за вас..за вампирите

Това че сте мъртви го знам..помислих си . Всъщност знаех много за вампирите но никога не и от тях.Сега имах възможност да разбера повече и може би да не убивам всички...както досега и..може би тези в града ще са в безопасност
не каза ли че си убивала такива като мен!? Защо? - попита най-накрая. Очаквах този въпрос
-Както ти казах и сам видя имам медалион който ме пази и не е случайно. Прди години вампири нападнаха дома ми и убиха семейството ми.Имах късмет че бях навън и се прибрах в мига в които те си тръгваха и явно не ме усетиха иначе нямаше да разговаряме.Разбрах какво стана макар че полицията каза че са крадци аз знаех...знам какво видях...от тогава се посветих на пручването на вида ти и в убиването му - това беше най накрая разказах пред някого историята си

Той погали косата ми
-Изпросили е меко казано Харпър....аз самата не един път съм била на прага.....но знаех как да се боря.
-Извинявай...накарах те да си спомниш.
-Няма нищо..Все някога трябваше да го кажа...с години го тая в себе си - бях силно но този път неможех да сдържа сълзите си

Харпър ме прегърна.опитваше се да ме успокои..
-Не....по-добре е да не помниш...искам и аз да мога да забравя..живота ме щеше да е друг,аз щях да съм друга
Станах и избърсах сълзите си....
-Стига....обещах си да не говоря за това

-Спирам - додаде Харпър и целуна челото ми отново
Но това неможеше да мине така лесно.Защо изобщо го попитах...просех си въпроса...
-Може и кафе - насилих се да се усмихна.Харпър излезе до магазина и се върна страшно бързо
-Извини ме - казах тихо.- Не биваше да повдигам въпроса

-Захар? - попита ме
-Аз ще си сложа.Направи достатъчно-усмихнах се и отидох при него.
Взех чашата и отпих...Огледах се наоколо..беше хубаво
-Ти не искаш ли?

При физиономията му се сетих че въпроса отново беше тъп.
-Какво ще правим?
Телевизията наистина беше скучна.Изправих се пред него....беше страхотен и не опитваше да ме убие
-Какво предлагаш - седнах до него и сложих ръка на рамото му

Сега ми се искаше да мога да чета мисли...но пък бях научила много за вампирите и определено в главата му се въртяха мисли които едво ли преди биха ми харесали
-За какво мислиш? - попитах го с усмивка
-И не ме лъжи..научих се да познавам когато ме лъжат

И това трябваше да ме успокои.
-И ти до сега неразбра ли че не ми пука - отвърнах на смеха му.
Да предполагах какво се върти в главата на един вампир,но не ми пукаше не и с него. Отидох и седнах до него погледнах го в очите , а после го целунах

-Сам каза , че не искаш да ме нараниш и незнам защо но ти вярвам - успях да кажа
Преобърна ме и застана над мен.Последва страстна целувка
-Ако продължаваш така ще се пристрастя