Водопадът..

Заглавие: Re: Водопадът.. Сря Ное 03, 2010 7:23 pm

Целуна челото ми и се вгледа в очите ми
-Аз ли да реша....ммм ами ак8о искам да се възползвам от един вампир...какво ще стане - това аз ли го изтърсих но неможех да се сдръжа .Той беше страшно секси и определено ми харесваше много

Заглавие: Re: Водопадът.. Сря Ное 03, 2010 7:27 pm

Ухилих се.
- Каквото поискаш. Твой съм. - усмивката ми грееше.
- Е, какво да е, милейди? - наведох се и допрях челото си до нейното.

Заглавие: Re: Водопадът.. Сря Ное 03, 2010 7:31 pm

Бил мой....
-Внимавай в какво се забъркваш
Той доближи чело до моето.Усещах дъха му , тялото му до моето.сложих ръка на бузата му и го целунах.Този път ад поех инициативата...Прокорах ръката си надолу по тялото му.След като излезе от водапада не се облече...Това ме побъркваше

Заглавие: Re: Водопадът.. Сря Ное 03, 2010 7:42 pm

- В природата ми е да се забърквам в неприятности. - усмихнах се.
- Мисля, че ще се справя. Е, казвай...какво ще правим. - попитах и грабнах тениската, хвърлена небрежно и седяща до мен.

Заглавие: Re: Водопадът.. Сря Ное 03, 2010 7:44 pm

-Ти ми кажи ..какво ти се прави?
Той взе тениската си.Да не би да ми четеше мислите.Дано не .....
-Ти си вампира ти води
Или се забърквах в голям проблем или в нещо невероятно

Заглавие: Re: Водопадът.. Сря Ное 03, 2010 7:52 pm

- Че какво общоима това?! - ухилих се и станах, за да се облека. Подадох ръка и й помогнах да стане.
- Та...както казах - твой съм. Дамите с предимство. - не свалях усмивката от лицето си.

Заглавие: Re: Водопадът.. Сря Ное 03, 2010 7:55 pm

Помогна ми да стана
-Какво ли? хм... - сложих пръст под брадичката си - Имаш повече опит от мен за кажем..интересно ми е какво би ми предложил
Не спря да се усмихва.....вси повече и повече исках да виждам тази усмивка

Заглавие: Re: Водопадът.. Сря Ное 03, 2010 8:05 pm

- Емиии...бих предложил в лунапарка...тоест на виенското...но е светло...предпочитам тъмното. А за сега...не знам. Може би в бара.

Заглавие: Re: Водопадът.. Сря Ное 03, 2010 8:08 pm

-Упорито предлагаш бара - усмихнах се
В това време намерих дрехите си и се облякох
-Добре да вървим в бара....
Какво пък...нещо ново и различно

Заглавие: Re: Водопадът.. Вто Дек 21, 2010 9:03 pm

Кой заблуждавах?Не можех да стоя сама сред четири стени.Направо щях да полудея.По тази причина въпреки завидния сняг който беше натрупал се облякох с нагласата да отида на водопада.Облякох се и тръгнах.
Когато пристигнах водопада не беше изгубил и частица от красотата си.Без дори да ми пука колко е студено,не че можех да усетя нещо,започнах да се събличам и скочих в ледените води.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Мислех си, че ще мога да поспя .. да си почина, но напразно се заблуждавах. След като се прибрах, се изкъпах и побързах да се махна от къщата.
Вървях без посока, просто обикалях из града. И разходката ми ме отведе до някаква река в близост до гората. Наблизо чувах бучащата вода от... водопад. Или поне така предположих. Тръгнах по посока на звука от падащата вода и не след дълго го открих. Изненадващото беше, че не бях единственият, който го е открил.
Катрин... Беше влязла във водата.
Седнах на поляната до водопада и се загледах в нея.
- Здрасти. - казах, когато видях, че ме забеляза.

Заглавие: Re: Водопадът.. Вто Дек 21, 2010 9:28 pm

Изтръпнах когато го видях.Яя стига.Мразя съдбата да си прави такива шегички с мен.
-Здрасти.
Отвърнах със съвсем сериозно изражение.Мамка му,само до преди един ден щях да му се нахвърля,а сега...го гледах с...омраза?Болка?Гняв?Дори и аз не мога да определя.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Беше ми бясна и си личеше... Приближих се няколко крачки, съвсем близо до водата.
- Много ли ме мразиш? - погледнах я. Ама аз наистина съм кретен. "Много ли ме мразиш?". Страхотно начало. Браво, Дийн.
Втори опит... Поех си дълбоко въздух и започнах отначало.
- Ъъм... може ли да поговорим?
Трябваше поне да се опитам да й се извиня. Не че очаквах да ми прости, но....

Заглавие: Re: Водопадът.. Вто Дек 21, 2010 10:02 pm

-Много ли ме мразиш?!
Избухнах в смях.
-Аз не мразя Дийн.Това чувство изпитват слабите,а аз не се определям като такава.Аз просто...ти го връщам.
Усмихнах се ангелски.
-И ако не виждаш в момента говорим.А и мисля,че си казахме всичко или се лъжа?

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Ъъъх... влудяваше ме с това държание.
- Лъжеш се. - казах уверено.
- Ще ме оставиш ли поне да ти... обясня или ще продължаваш да се държиш като кучка? - виновното ми изражение се замени със сериозно. Едва ли като я наричах кучка щях да спечеля нещо, но държанието й ме вбесяваше....

Заглавие: Re: Водопадът.. Вто Дек 21, 2010 10:15 pm

-Много мило,Дийн.
Усмивката не слизаше от лицето ми.
-Но да те поправя...аз не се държа...аз съм кучка.И го знам,но най-важното е че ми харесва.Не изпитвам нищо.Нито болка,нито гняв...нито...обич.А иначе...давай слушам те.Казвай какво имаш за казване.
Излязох от водата.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

- Дори себе си не можеш да заблудиш... - поклатих глава.
- Както и да е. Исках да ти кажа, че съжалявам за случилото се. За това, че Сам те нападна... наясно съм, че е по моя вина. Искаше да си го върне на мен, а ти нямаш нищо общо с това и не трябваше... не трябваше да става така. С Изабела наистина нищо не се случи. Просто си говорехме, въпреки че това е една от причините да се забавя и да позволя на Сам да стигне толкова далеч.
Замълчах за момент в очакване на някаква реакция... нещо. Но след като не видях изражението й да се променя, просто продължих.
- Но най-вече съжалявам, че се държах така... Знаеш, че не мислех това, което казах. - доближих се до нея.
- И си прекалено важна за мен, за да позволя на глупавия си брат да ни раздели... и да те нарани отново. - леко погалих лицето й.
- Съжалявам, красавице...

Заглавие: Re: Водопадът.. Вто Дек 21, 2010 10:44 pm

Докато той говореше се опитах да изстискам водата от косата ми.Не давах никакъв признак,че ме интересуват обясненията и извиненията му,но когато ме докосна...
-Дийн...брат ти не може да ме нарани.Каквото и да прави...не може да ме нарани така както ти.
Хванах ръката му и я свалих от бузата ми.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

- Кат... последното нещо, което искам да направя е да те нараня. - поклатих глава.
- Виж, разбирам, че съсипах всичко и, че вероятно не искаш да ме виждаш, но исках просто да ти кажа, че наистина съжалявам. Не мога да очаквам от теб да ми простиш... -
"Но се надявам да го направиш." - довърших наум. Вгледах се в очите й, в очакване на някакъв отговор.

Заглавие: Re: Водопадът.. Вто Дек 21, 2010 11:07 pm

Поклатих глава в опит да накарам мозъка ми да осмисли всичко казано и станало до тук.Така ми се искаше този ден да свърши...мога най-спокойно да кажа,че е един от най-ужасните в живота ми.
-Няма за какво да ти прощавам.
След дълго мълчание изрекох аз.Приближих се към него и го целунах.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Когато ме целуна, обвих ръце около кръста й, придърпвайки я по-близо. След целувката я прегърнах силно. Минаха няколко минути преди да я пусна.
- Какво ще кажеш да се прибираме? - усмихнах се.
- Но първо се облечи, да не вземеш да измръзнеш. Между другото, от къде ти хрумна да влизаш във водата в това време?! - поклатих глава...

Заглавие: Re: Водопадът.. Сря Дек 22, 2010 3:46 pm

-Не искам да се прибирам.
При мисълта да се върна отново в дома ми леко потреперих.
-А и водата изобщо не е студена.Супер си е.
Направих опит да се усмихна.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Погледнах я недоверчиво. Как може водата да е хубава при такова ужасно време?
- Стига де, скъпа. Бъди добро момиче. - засмях се.
- Можем да идем у нас... ще се наспим... - целунах я.
- И утре ще правим, каквото поискаш.

Заглавие: Re: Водопадът.. Сря Дек 22, 2010 10:00 pm

-У вас може.
Кимнах.
-Не искам да се прибирам в моята къща...
Поклатих глава.
-Да тръгваме...Само да се облека.
Засмях се и се заех да се обличам.

Брой мнения : 43 Join date : 14.10.2010 Age : 29

Разходка след ужасния ден. Супер идея. Излязох от вкъщи и краката ми
веднага ме отведоха при водопада. Извадих слушалките от ушите си, за
да чуя успокояващия шум на падащата вода. Но единственото, което чух
бяха нечии стъпки.
- Мамка му... - изсъсках и обърнах поглед към приближаващия се човек.