Хелоуин (масов рол плей)

Пристигнах,сложих маската си и слязох бавно от колата.Видях,че доста мъжки погледи се отправиха към мен и леко се подсмихнах.Тръгнах с бавна походка и влязох.Ухх,че беше претъпкано...Е нищо,голяма работа.Дали Дийн беше тук?Огледах се...имаше всякакви хора и деца.

Усетих че Мелани не е вампир.
- Ооо,ти си човекк.. - засмях се. - Ние сме вампири. - засмях се. - Но това не трябва да е страшно за теб. - усмихнах се. - Затова казах че съм по силна от това дете. - засмях се.

Първоначално не схванах за какво говореше Дид. Останах вцепенена докато думите добиваха смисъл. Но още не бях разбрала за какво става въпрос, когато казах:
- А? Какво? Тук е доста шумно, май не те чух правилно. Чу ми се че каза, че сте вампири. - засмях се.
Но после си помислих че говори за костюмите и се засмях, защото бях проявила бавно-схватливостта си. С Ребека си размениха по един поглед и ми стана ясно, че не бях чула грешно и нямаше нищо общо с костюмите.
- Ама вие сериозно ли? - попитах накрая, защото не знаех какво да кажа.

- Спокойно. - усмихнах се. - Моята рода е добра..имам предвид..че не убива хора. Пия човешка кръв,но не убивам.. - усмихнах се. - Вземам банки кръв от болниците. - засмях се.
Тя ме погледна .
- Наистина нищо няма да ти направя.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Някакви хлапета се спряха при мен и запищяха за бонбони.
- Къде според теб си държа бонбините? В уискито?! - озъбих се.
Боже, не обичах деца. Пищят и само задават въпроси... и .. ъъъх...
Огледах се и май видях Катрин. Говореше с някакви момичета. Приближих се зад нея и я прегърнах през кръста, като леко я целунах по бузата.
- Здрасти, красавице.
Обърнах се към непознатите момиче.
- Здравейте. Как сте? - усмихнах се.

При нас дойде едно момче...Поздрави ни..
Здравей- отвърнах му аз..
След това се обърнах към Мелани и й казах:
-И аз съм като Дид. Не убивам..- това го казах тихичко. Така че само тя да ме чуе..

Изведнъж усетих че някой ме прегръща,и целува по бузата.
- Ъъ.. - казах недоумяващо. - Кой си ти.. - обърнах се и видях едно момче. - И защо си позволяваш да ме целуваш?!?! - казах и зъбите ми се показаха..
Свалих маската си за да види,че май ме бърка с някой.

Вярвах на Дид, но все още ми беше малко странно.
Тогава някакъв непознат дойде при нас и ни поздрави. Отвърнах му вяло, все още с малко притъпени реакции. Почти не го забелязах. Ребека каза, че е като Дид и нещо в мен ми подсказа да ги послушам. Затова кимнах и се усмихнах топло.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Катрин се дръпна попита кой съм. Добре, какво пак и ставаше? Дори не бях с маска.
- Ъъъм... Дийн, приятно ми е. - засмях се.
Но тя продължаваше да ме гледа очудени и леко стреснато.
- Кат, какво има?

Огледах се и забелязах Дийн...говореше с момиче?!И я беше прегърнал!!!!Какво по дяволите...?Тръгнах ядосана към него и момичето около което имаше още две момичета.Блъснах двама мъже и те извикаха нещо по мой адрес,а аз ги стрелнах с лош поглед и те веднага млъкнаха.Стигнах до него.
-Дийн?Ще ме запознаеш ли с нея?

Най-накрая схвахнах какво става, но това не правеше реакцията ми нормална. Прихнах да се хиля и се превих на две от смях. Всички ме гледаха странно. Опитах се да се овладея. Все още хилеща се, подадох ръка на момчето.
- Дийн, аз съм Мелани. А това не е Катрин. Но може би момичето, което стои зад теб и те гледа странно, е. - отново почнах да се хиля.

Някакво момиче дойде до нас и се разкрещя на..Дийн..доколкото разбрах така се казва.
- Вижте,не знам какво става тук,но този дойде и най-нагло ме целуна !! - изкрещях.
Чак сега погледнах момичето което дойде.
- Ти..си..като мен !?! - изпищях.

Уау...Тук започнаха да се случват доста странни неща...
Дид и това момиче което дойде ядосана са като две капки вода...Може би са близначки..Но изглеждаше, че не се познават...Не знаех какво става тук.. Само стоях и гледах..

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Пуснах я и се отдръпнах.
- Какво ти става, по дяволите? - погледнах я недоумяващо.
Изведнъж чух познат глас зад себе си.
- Дийн?Ще ме запознаеш ли с нея?
Какво по... ?
- Катрин?!
- Вижте,не знам какво става тук,но този дойде и най-нагло ме целуна !! - започва да обяснява другото момиче.
- Ти... тя... ама вие... Кат, мислех, че си ти.

-Катрин?!-обърна се към мен той.
-Аха!-отвърнах с досада аз и се обърнах към момичето.
-Здрасти близначке.
Подсмихнах се.Беше ми интересно кога ще я срещна.В очите й се четеше ужасно объркване.
-Ти... тя... ама вие... Кат, мислех, че си ти.-започна да ми говори някакви Дийн.
-Дийн...спокойно...това е близначката ми.Не ти ли споменах за нея?
Ухилих й се насреща.Взех чаша с шампанско и я изпих пред слисаните погледи на всички.
-Таа Дид...Не сме се запознали.Аз съм Катрин.
Заобиколих Дийн и отидох зад нея като прокарах един пръст по рамото й.
-Не се ли радваш да ме видиш?
Тя се отдръпна като попарена,а аз се усмихнах.

Съвзех се.
- Въщност да,близначке. - ухилих се нагло. - Радвам се да те видя. - обърнах се към нея. - Отдавна не сме се виждали!! - казах.
Тя ми се ухили.

Чух за някакъв купон по случай Хелоуин и реших да отида.Още не познавах никой и май щеше да е малко трудно да се впиша.Влязох и забелязах много струпани вампири на едно място.Бавно се приближих и забелязах две еднакви момичета и едно момче да се карат,а останалите просто гледаха и реших да постъпя като тях.

Добре, сега вече бях преминала през вълната на шока. Но се появиха някои дори по-шокиращи събития... Погледнах Ребека, единствената освен мен извън цялата тази драма. И тя като мен не знаеше какво да прави. И двете просто стояхме там като фон на всички това. Сякаш всеки момент щеше да се чуе от някъде "Дали Катрин ще прости на Дийн? Дали Дид ще открие още някоя сестра? Ще разберете след рекламите." Наистина ми се искаше да има реклами...

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

-Дийн...спокойно...това е близначката ми.Не ти ли споменах за нея?
- Ъъъм... не пропусна да ми споменеш. - усмихнах се.
Оказа се, че се познават. Това парти май щеше да бъде по-забавно от колкото си мислех. Засмях се.
- И коя от двете ще ми обясни какво става. - усмихнах се и изпих уискито си.

- Амии с нея сме сестри,но от малки не сме се виждали,и сме забравили че изобщо се познаваме.. - казах. - Поне аз.. - казах. - Ако имаш въпроси питай.. - казах и погледнах Дийн.. - Пф..
- Колко мноооооого време мина.. - казах и погледнах близначката ми с досада.

-Нали...Колко бързо минава времето.
Усмихнах се фалшиво.Взех си една ягода и отхапах от нея.След малко се обърнах към Дийн.
-Хайде да танцуваме.
Усмихнах се и го хванах за ръката.

Вече ставаше интересно...
Към нас се присъедини още едно момиче. Поздравих я.
- Здравей! Аз съм Мелани. - казах го много тихо, така че само тя да ме чуе, защото не исках да прекъсвам случващото се с привличане на вниманието.

-Здрасти,аз съм Анита.
Казах и се усмихнах.Най-накрая някой обърна внимание на мен,но аз още не разбирах какво става с двете еднакви момиче и момчето.Двете момичета се разбра че са близначи,ама момчето какво общо имаше?

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

- Ти не разбра ли, че аз не мога да танцувам? - опитах да протестирам, но тя упорито ме теглеше към дансинга.
Започна някаква бавна песен.. супер, поне няма да изглеждам чааааак толкова скован. Прегърнах я, а тя сложи глава на рамото ми.
- Сега ще ми обясниш ли какво става?

-Не ти ли се изясни?Близначки сме.Това е.Няма нищо учудващо.Само външно си приличаме,тя е добричка-аз съм лошото момиче,тя не наранява-аз го правя и то доста често...Това е.
Докато танцувахме виждах как ме гледа Дид.Ха...май не й се искаше да се появявам и да й обърквам плановете.