Хелоуин (масов рол плей)

Реших да ида на един купон.. Беше за Хелоуин и бях облечена като медицинска сестра. Странно,кой знае,бях нацапала престилката с истинска кръв,но както и да е. Сложих маската пред лицето си и започнах да вървя напред.

--
Който не се е записал в темата за записване,няма проблеми,направо да пише тук..няма ред :]

Тръгнах към партито. Бях се маскирала като....вампир.
Стогнах мястото. Но там не познавах никого. Тръгнах към едно момиче, което видях...
-Здравей...-казах й аз. Хубав костюм.
Само това успях да й кажа. Не се сещах за друго...

- Хей. - засмях се. - Приятно ми е. - казах.
Продължавах да държа маската пред лицето си.
- И твоя е хубав..точно като.. хм..истински.. - засмяхме се. - Аз съм Дид.. - усмихнах се.

-Благодаря...Аз се казвам Ребека. - усмихнах й се и аз. Ти ли организира това парти.
Партито наистина беше добро, само че нямаше много хора.
Сигурно по-късно щяха да дойдат. Но това нямаше значение...
Аз и без това не познавах никого, освен Валерия... Но не знам дали тя щеше да дойде...

- Приятно ми е , Ребека.
Усмихнах се.
- Аз съм част от организаторския екип..така да се каже. - засмях се. - Ние сме първите тук,след малко сигурно ще дойдат другите,още е рано. - усмихнах се.

- Да...Сигурно ще дойдат.
Отговорих й аз.
Аз съм малко жадна...Искаш ли за си вземем нещо за пиене.
Попитах я и погледнах към масата с напитките.

Усмихнах се.
- Аз си имам. - засмях се.
Посочих чашата в ръцете ми.
- Но ти си вземи. - усмихнах се.

Научих, че по случай Хелоуин ще има парти и... просто реших да отида. Лесно намерих мястото. Бях маскирана като горска нимфа. Не че това беше най-добрия костюм, просто само това беше останало в магазина за заемане на костюми.
Влязох вътре. Нямаше много хора. Видях две момичета, които си говореха и отидох при тях.
- Здравейте! - казах и се усмихнах. - Май няма много хора... Между другото, аз съм Мелани.

-Здравей..Аз съм Ребека. Приятно ми е да се запознаем.
Казах на новото мимиче, което туко що дойде. И отпих от чашата с питието, кочто преди малко бях взела.
След това се усмихнах на момичетата.

- Е,харесва ли ви идеята за партито ? - попитах и се засмях. - Междудругото. - погледнах момичето което току-що дойде. - Аз съм Дид. - усмихнах се. - Приятно ми е.. - засмях се. - После ще дойдат още хора. - намигнах им.

- На мен много ми харесва! - отговорих на въпроса на Дид - Твоя ли беше? - попитах, защото единственото, което знаех за това парти беше къде се провежда, че е по случай Хелоуин и че всички са поканени.
- Сигурно ще дойдат, защото иначе много ще изпуснат! - казах с ентусиязъм. Бях готова за парти!

- Ами,да идеята е моя..нещо такова. - засмях се. - Е.. - казах и погледнах наоколо.
Все повече хора влизаха през вратите на лунапарка и се втурваха към влакчето на ужасите или към виенското колело. А други си вземаха питие и си говореха за интересни за тях теми.

- На мен също много ми харесва идеята за партито...- казах аз.
Усмихнах се на момичетата.
Изпих остатъка от питието ми на екс и се оледах... Дано да дойдат момчета. Ще стане по забавно...- казах това и се засмях.

Дид беше права. Парка се напълни с посетители, а аз се засмях на едно малко дете, което се олюля малко, след като слезе от въртележката.
- Дано. - казах като се засмях. - Е, до тогава какво ви се прави? Да се повозим на блъскащите се колички? - засмях се. Отдавна не се бях качвала, но имах страхотни спомени.

- Без мен. - засмях се. - Последния път в който се качих на тези работи,повърнах. И оттогава не съм се качвала. - засмях се. - Вие отивайте. - усмихнах се и ги побутнах да отиват на блъскащите се колички.
Те се засмяха.

- А, не! Дид, няма да те оставим сама. - след като го казах, видях няколко момчета, които глядаха Дид и си шушукаха нещо. Засмях се. - Не че дълго щеше да останеш сама...

- Олеле. - казах и погледнах момчетата които ме зяпаха. - Тези какво искат от мен?! - засмях се. - Ще ида..за захаросани ябълки. Искате ли ? - погледнах ги и се засмях.
Те кимнаха и аз отидох да взема. Върнах се при тях.
- Ето. - казах и им дадох по една.

Дид донесе захарозани ябълки. Взех си една и я опитах. Бяха.. ами много хубави. А и бяха в стила на празника: глазурата малко наподобяваше кръв. Щом забелязах това, се засмях.
- Е, вие от къде сте? - попитах момичетата.

- Оттук ! - засмях се.
Погледнах ги.
- Ами вие ?
Усмихнах се.

Ябълките бяха вкусни...
-Аз съм родена тук, но от малка с родителите ми се преместихме.
А сега аз пак се връщам тук. Мелани ти от къде си? - попитах я аз и отново отхапах от ябълката.

- Аз съм от Лос Анджелис. По-точно - родена съм в Сиатъл, но съм израснала в Лос Анджелис.
Огледах се наоколо. Стяваше все по-пълно тук, но никъде не виждах Джени. Надявах се да дойде. Не се бяхме срещали от последната ни среща в библиотеката.

Няколко тичащи деца,минаха покрай нас, и едното ме настъпа жестоко по крака.
- Охх.. - изохках. - Тези деца,са по силни от мен.. - казах. - От една страна. - засмях се.
Момичетата също се засмяха.

Вече имаше много хора...Всички бяха с костюми.
Децата тичаха наоколо и събираха бонбони...
Едни деца се приближиха до нас..
-Лакомство или номер - казаха те.
-Оххх..колко са сладки - обърнах се към момичетата и се усмихнах.
Дадох им малко бонбони и те си тръгнаха.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Пристигнах на мястото, което беше претъпкано с хора.
Запътих се към една от масите, които видях и си налях уиски. Огледах се, за да видя дали Катрин е тук... Въпреки че едва ли щях да я позная. Реших да разгледам мястото, поне да видя дали има някой познат.

Едно дете настъпи Дид и тя изохка.
- Добре ли си, Дид? - казах по навик, както правих, когато някой се нарънеше.
Тя каза, че тези деца са по-силни от нея "от една страна", което доста ме озадачи, но не казах нищо.
Няколко деца дойдоха с репликите: "Лакомство или номер" и Ребека им даде малко бонбони.
- Наистина са много сладки! Като си помисля че някога и аз съм била толкова малка...