Тайният дневник

Заглавие: Тайният дневник Вто Ное 16, 2010 10:33 pm

Тайният дневник
Първа глава

Слънцето прозираше през спуснатите завеси в стаята на Елена.Тя бавно отвори очи,примигна няколко път и хвърли поглед към часовника.
-Седем и половина...
Каза тя и се прозя.
-Рано е да ставам.
Измормори момичето,но в същия момент рязко отвори очи.
-Мамка му!Закъснявам!
Почти извика тя.Светкавично се изтреля към банята,взе си душ,бързо изсуши косата си,облече се като дори не закуси и излетя навън като по пътя взе ключовете от колата си.Влезе в елегантната червена кола и потегли.В осем без пет тя беше пред летището.
-Моля те да не съм закъсняла,моля те,моля те...-мислеше си момичето наум докато излизаше от колата и тичешком влезе и с успокоение видя,че остават още десет минути до кацането на самолета в който беше Той.
С него се бяха запознали случайно.Тя беше заминала с брат си на почивка в Лос Анджелис.Брат й беше доста нахакан и винаги бързо си намираше приятели.Така една вечер се върна пиян,но с помоща на висок красавец.Желанието на Елена да започне да мъмри брат си веднага се изпари.Единствено виждаше очите му в които потъваше.Все пак успя да се представи.И това беше началото.Когато се върна в града си не спираха да се чуват по телефона,да си пишат по скайпа.Един ден Той я зарадва с новината,че ще идва в града на 10.02. един ден преди нейния рожден ден.Елена направо полудя.Цял ден ходеше ухилена и не й пукаше за нищо и никой.Прекалено хубаво,за да е истина,нали?
Ето го и очаквания ден,но вместо тя да прелива от щастие я завладя чувство на...страх и неувереност.Какво да направи когато го види?Да го прегърне?Целуне?Или просто да му каже „Здрасти”?Докато беше потънала в мисли тя,чу гласа му задсебе си.Кога беше дошъл?
-Елена...-приятният мъжки глас прогони всякакъв страх от душата й.Отдавна не се беше чувствала така.Момичето събра смелост и се обърна към него.Усмихнат както винаги,с онези прекрасни сини очи.
-Радвам се,че успя да дойдеш.-промърмори тя едва-едва.
Какво й ставаше?Трябваше да се стегне!Това не беше тя!Не беше момичето което зарязваше мъжете без да й мигне окото и въпреки това винаги се намираше още някой който иска сърцето му да бъде разбито.Приятният му смях я извади от мислите й.
-Какво е станало с теб,малката?Последният път когато се видяхме не се държеше така.
Той тръгна към нея.
-Елена?
Чу друг до болка познат глас зад себе си.Какво по дяволите...?!

*изпада в шок* Баа..адски яко..Вдъхнови ме..почвам да пиша

Тайният дневник
Втора глава

-Какво правиш тук?
Попита тя с леден глас.
-Върнах се за теб,скъпа.-засмя се гласа.
Тя събра смелост и се обърна към него.
-Но аз те мразя!
Каза тя в лицето му.
-Но аз теб не!
Той я хвана здраво за ръката.
-Пусни ме!!Боли!
Опита се да извика момичето и тогава чу гласа на Спасителя си който до тогава просто гледаше сцената безмълвно.
-Пусни я!-каза той и изтръгна Елена от хватката на мъжа.
-Я виж ти...кой се опитва да започне на чисто.-засмя се ехидно той.-Но помни...аз зная какво си бил...и ще те преследвам до края на живота ти!Теб също!-кимна към Елена и...си тръгна.
-Ти го познаваш?!
Беше първото нещо което Ел попита,но не получи отговор.
-Да знаеш хотел наблизо?Все пак трябва да отседна някъде.
-Отговори на въпроса ми!-момичето настоя.-Веднага,Сам!
-Той е човек...от миналото ми.Доволна?И не мисля да ти давам обяснение!
-Хубаво.-нацупи се тя и му обърна гръб.-Хайде ще ти кажа къде има хотел.
Тя тръгна с грациозна походка към изхода на летището,а Сам я последва все още свъсил вежди.Мразеше някой да се меси в миналото му.Особенно момиче,което почти не познаваше.
След по-малко от 15 минути вече бяха пред един от най-скъпите хотели в града.
-Ето.-каза сухо тя.
-Не ми се сърди...и ти не искаш да ми кажеш миналото си така,че...
-Замълчи!Моето минало е една болка!
-Кой ти е казал,че моето не е ?!-попита той като повиши гласа си.
-Все..тая...-измърмори тя и разсено погледна към чантата си на задната седалка.
-Закъснявам за училище.
Той я разбра без повече думи и слезе от колата,а тя потегли като сълзите напираха в очите й.”Глупачка,глупачка,глупачка...как можеш да си помислиш,че има някой мъж който да не е използвач?”Тя стисна зъби,защото си беше казала,че няма да плаче за някакъв си мъж.След още няколко улици и училището се показа.Тя паркира и слезе.

Невероятнооооо :wink