Къщата на Никол

Къщата отвън:



Всекидневната:


Стаята ми:


Стая за гости:


Още една стая за гости:


Банята:


Кухня:


Стаята за билярд:


Закритият басейн:


Мазе +избата с вината:


Колата ми: (Porshe Carrera GT)

Озовахме се пред огромна и добре осветена вила. След кратка борба с чантата си и споменаване нечии род, Никол извади връзка ключове, отключи и се озвах в обширен хол.
– Скромен дом, казваш.
Оставих сака на земята и заоглеждах луксозно обзаведената къща.
Донякъде приличаше на имението на осиновителите ми, което бе изгорено от недоволни и завистливи хора, но в съвременен стил.
– Прекрасна къщичка. Да си призная имаш вкус.
Погледнах вампирката, която седеше на дивана и с любопитство ме наблюдаваше.
– И в този палат, който ти наричаш „скромен дом“, живееш сама !?
Бях повече смаян, отколкото учуден.

– Домашен любимец!?
Докато си мислех какъв е, Никол го извика по име. Появи се великолепен бенгалски тигър, който като ме видя започна заплашително да ръмжи. Вампирката го успокои с леко потупване по главата, той легна в краката й, а тя продължи да го гали.
– Няма що! Хубав домашен любимец си избрала. – Засмях се.
– Великолепен е, но се чудя как сте се сприятелили. Доколкото знам, котка и вампир е несъвместима комбинация.

Голямата котка се успокои.
Никол се извини и се оттегли някъде, като ме остави сам с кръвожадното животно.
Седяхме един срещу друг и се гледахме. Не смеех да изместя поглед от него, имах чувството, че ми кроеше изненада.
Вампирката се бавеше и това ме изнервяше още повече, Господи.
Най-накрая Никол се появи. Беше се преоблякла в помрачаваща ума къса бяла поличка и ослепително червена блузка с къс ръкав. В един момент забравих за косматото чудовище, докато гласът й не ме върна към реалността.
– Да, много забавно. - Отговорих иронично на забележката й, че сме били с тигъра някаква картинка. – Как можа да ме оставиш с този саблезъб тигър. Не сваляше поглед от мен и постоянно се облизваше, като че ли виждаше вкусната си вечеря. – Констатирах на свой ред и преструвайки се на сериозен я погледнах.
– О! Изглеждаш доста секси. – с лека усмивка отбелязах, че съм забелязал промяната.

Никол се засмя, благодари за комплимента ми и пусна котенцето навън.
Върна се, седна на дивана, като сложи перфектните си крачета на на ниската холна масичка и ми предложи питие.
– Едно чисто мартини, ако ти се намира червено. – Гледах я и не можех да откъсна поглед от нея.
Имал съм доста жени, но тя определено бе по-красива от тях.
И доста апетитно секси парче-казах си наум.
– Много се извинявам - продължих с учтив тон - след това, ще ти е удобно ли да ми покажеш къде ще бъде моето временно убежище, бих искал да взема един душ и да се преоблека. – усмихнах се, като наблюдавах как, гъвкавото като на пантера тяло се, отправи към бара с напитките.
Наистина е секси и то много-казах си отново наум, като не свалях поглед от нея/

Никол се върна, докато ми подаваше чашата с мартини, прошепна нещо в ухото ми, което ме накара да се почувствам малко конфузно, а ако можех бих се и изчервил. Неможех да реагирам по друг начин освен виновно да се усмихна. Дъхът й погали нежно ухото ми.
Усмихна се леко и седна до мен на дивана. Господи. Потръпнах. Ухаеше хубаво, нежната й кожа изглеждаше още по нежна отблизо. Късата й пола се вдигна леко нагоре, когато седна до мен и откри дългите и перфекто оформени бедра. Извитите й мигли ясно се открояваха на красивото й лице, чипото носле, устните ...
Не издържах вече, отместих с нежелание поглед, отпих от мартинито.
– Не знаех ... Ами тогава ще спря да мисля повече. – опитах се да се пошегувам.
Но истина бе че, неможех вече да спра.

Вампирката отпи от чашата си. С пръст погали ръба й, движение което познавах в жените и което подсказваше, че крои нещо. Последвалите движения подвърдиха съмненията ми.
Остави чашата на масата и прокара ръка по врата ми. Настръхнах. Погледнах я, а тя се усмихна, така както само красивите жени умееха и отметна косата си назад.
Сега ухаеше още по-хубаво, а аз ...
Дългият и изморителен път, беше превърнал дрехите ми в селфетки, употребени, но не и сменени. Усещах ризата ми че лепне по гърба ми...
– Бих взел един душ, ако не възразяваш. – поех ръката й в моята и се усмихнах.
Наистина имах нужда от освежаване.

Никол ме упъти малко несигурно, затова стана и тръгна с мен да ми покаже банята. По път ми представи две стаи за гости, като ми даде възможност да избирам. Погледнах я и срещнах въпросителният й поглед. Не схванах. Нещо в тази жена ме объркваше.
– Без значение - отговорих – И защо ме гледаш така, има ли нещо от което да се притеснявам? – попитах шегувайки се.
Но все пак, се възползвах от предложението й.
– Избирам първата, да е по-близо до стълбите, за да мога да изчезна по-бързо, ако реши твоето мило котенце да закуси или вечеря с мен - засмях се тихо аз.

Отвърнах на усмивката й.
Извадих една голяма хавлия от сака и се запътих към банята/
––––
Благодат! Топлата вода обливаше тялото ми. Когато бях готов навих хавлията около кръста си и, и за моя изненада установих, че не съм си взел чисти дрехи.
Излязох от банята и се запътих към стаята си.
Хвърлих бегъл поглед към гостната, където седеше Никол. Постоях малко, загледан във вампирката. Мислите ми ми бяха напълно обсебени от нея.
Леко се прокашлях.
– Извинявай, след малко идвам, забравих да си взема дрехи. – заоправдавах се, като я гледах и с пръст сочех към стаята.

Обух черен панталон, облякох бяла риза, като я оставих свободно да се спуска по тялото ми, навих леко ръкавите и закопчах само две-три копчета. Навик. Така ходех и в нас.
Заслизах по стълбите. Стъпих на дебелия и мек килим. Босите ми крака потънаха в него.
Какво удоволствие е да се освободиш от ненужните неща - помислих си и се приближих към Никол. Тя все още седеше на дивана отпиваки от своя бейлис.
Седнах, посегнах да взема чашата си и уж небрежно докоснах кракът й.
Приятна топлина се разля по тялото ми.
Тази жена ме влудява ... - в следващият миг се досетих какво ми бе казала на ушенце, но бе късно. Тя вече го знаеше.
Погледнах я, вдигнах чашата си и се усмихнах.
– Истина е, изглежда немога да скрия нищо от теб. – подсмихнах се. Погледът срещна нейния. Изгарящ и неустоим.

Дяволита усмивка цъфна на лицето й. Както и предполагах, беше разбрала мислите ми. Обърна се към мен, започна да рзкопчава ризата ми, като леко докосваше гърдите ми с върха на пръстите си. Ммммм, жена–вамп. Ставаше ми приятно, когато тя се отдръпна, облегна се на дивана и още по-дяволито ме погледна.
Искаше да си играем. Нямаше лошо. Но не я познавах достатъчно. Обърнах се към нея, подпрях се на облегалката на дивана, положих глава в дланта си и я погледнах с лека усмивка.
– Защо спря, уплаши ли се, тъкмо започна да разпалваш тлеещ огън – докоснах закачливо чипото й носле.
Дългите й мигли за момент се затвориха и дадоха възможност да видя добре оформените й вежди и нежни клепачи ...

– Мислиш ли? – усещах устните й почти докосвайки моите, пръстите й закачливо шареха по тялото ми. Сладост. Позабравена тръпка. Отново се отдръпна. Играта продължаваше.
– Ако продължаваш така, не ме е страх да избухне пожар. – засмях се.
Плъзнах длан по нежното лице. Бавно се прилепих към нея. Едната ми ръка се плъзна по фината талия и нежно докосна бедрата й. С другата внимателно отместих косата й и устните ми леко докоснаха ухото й, проследиха извивката на шията й... Трепна, дишането й леко се учести.
– Мисля че огъня се разпалва. – погледнах я закачливо, очите й бяха леко притворени и почти докоснах устни в нейните.

Не очаквах реакцията й.
Никол ме бутна назад, бедрата й се плъзнаха покрай хълбоците ми, наведе се и устните ни се сляха в страстна целувка.
Ръцете ми следяха перфектните кизвивки на тялото й, а устните й обхождаха моето, разпалващи все по-буен огън.