Скромната къщичка на Дийн

лежах на леглото и постоянно се въртях..не можех да заспя..никога до сега не съм оставала на чуждо място..възползвах се от това,че Дийн и Кат си говореха,облякох се и излязох на пръсти,слязох по стълбите,но настъпих нещо,на което се ободох и казах "Ауч"..дано не са ме чули..

Подсмихнах се.
-Така значи...добре...
Казах аз и станах от леглото.Той ме погледна учудено.
-Какво?Нали искаш да се постарая малко повече...
Светкавично стигнах отново до него,дръпнах го от леглото и го блъснах към стената.Отидох до него и започнах да го целувам страстно.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Тя ме притисна в стената. Устните и бяха толкова пламенни, че нямаше как всичко в мен да не се разпали.
- Малко по-добре. Но има какво да се желае. - подсмихнах се.
В този момент чух шум от коридора.
- Чакай. Чу ли нещо?

Отдръпнах се от него.
-Да..
И двамата тръгнахме,за да видим какво става.
-Вики?!
Беше тръгнала да излиза.
-Къде тръгна?

-Ами аз..таковаа..
започнах да го овъртам
-Добре..вижте..вие сте си двамата,неудобно ми е да ви притеснявам..вие сте гаджета имате нужда от осамотение,а аз постоянно ви се пречкам..досатъчно ми е неудобно,че се притеснихте за мен и стана тази история с припадането,а сега и да остана в къщата на Дийн..неудобно ми е..наистина..

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Намръщих се.
- Казах ти, че докато не се уверим, че си добре, няма да си ходиш. Качвай се обратно в стаята и не ме ядосвай.
Може би прозвучах прекалено грубо, но се тревожех за нея. Особено след всичко случило се.

-Ама ти не разбираш..
засмях се
-Адски ми е неудобно..не се притенсявайте за мен..ще се оправя..
усмихнах се
беше ми супер яко с тях..за пръв път някой го е грижа за мен..насълзих се..

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

- Виж, Вик, не мога насила да те накарам да останеш. Моля те да го направиш. Твое е решението какво ще правиш. - усмихнах се.
- И не ни притесняваш... въпроса е ние да не те притесняваме. - засмях се.
- Така де... можем и да сме тихи. - намигнах и.

-Вижте..благодаря ви адски много за всичко..вие сте единствените хора на които им пука за мен..в целия ми живот на никой не му е пукало за мен..и наистина ми стана много мило когато ме помолихте да остана..попринцип когато си тръгвам никой не ме спира..естествено,че искам да остана..а не да бъда вкъщи съвсем сама с котката си..а вие няма как да ми пречите..аз ви се радвам отсърце..в живота си не съм имала никой близък,камо ли гадже..
усмихнах се,като една сълза се стече по бузата ми

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Изглежда животът и не беше лек.
Вдигнах рамене.
- Бих искал да останеш, но решението е твое.
Усмихнах се.

-Амии..добре..ще остана..
усмихнах се
-Но,моля ви,само не ме карайте да спя..
засмях се

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

В главата ми се завъртяха какви ли не картини, но нито една подходяща за... посрещане на гости. По дяволите, още ме държеше от преди малко... погледнах към Катрин и поклатих глава.
- Много ти благодаря. - казах и тихичко.
- Ами, можем да си спретнем кино вечер. - винаги съм ги мислел за скучни, но вече не знаех какво да предложа. - Или каквото там искаш. - усмихнх се на Вики.
- Настанявайте се, аз отивам да си взема един душ. Студен! - намигнах на Катрин и се засмях.

-Ами ако искате можем да играем на монополи или каквото кажете,все ми е едно
не знаех какво да предложа и първата мисъл беше "монополи"
-Оки Дийн,ти се изкъпи ние с Кат ще си говорим
усмихнах се и му намигнах

-Студен,а?Не се престаравай..няма да ти помогне много.
Ухилих се на Дийн.
-Отивай,отивай..ние с Вики хубаво ще си поговорим.
Засмях се.

-Даа,върви,върви,не бързай!
засмях се като поглеждах Катрин
Кат се засмя и ми направи знаци да отидем в моята стая
-Хайде Дийн,дано охладиш страстите
засмях се

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

- Аха... много смешно. - намигнах и.
Качих се на горния етаж и се отправих към банята. Пуснах ледена вода и застанах под душа. Мамка му, права беше. Не ми помога. Засмях се. "Това момиче ще ме довърши" - помислих си. Ваната! Напълних я със студена вода, легнах вътре и се отпуснах.

Аз и Кат отидохме в сатята,в която се бях настанила,седнхаме на леглото
-Еее разказвай!Как се запознахте,кога,защо!Всичко без да изпускаш и най-малката подробност!
засмях се

-Ааа..стоп,стоп,стоп!!
Засмях се аз.
-Не давам такива подробности за личния ми живот.
Ухилих се и се излегнах на леглото.

леганх до нея
-Еее,няма да кажа никого
усмихнах се и я погледнах много сладко-изнудващо
-Моля те..
усмихнах се като 5 годишно хлапе
-Кажи мии..100% е било много интересно
засмях се

-Запознахме се...в дискотеката.
Засмях се.
-Доволна?
Повдигнах вежда аз.

-Даа,направо ми задоволи любопитството.
скръстих ръце и вдигнах вежда
-Добрее, щом не искаш недей!
обърнах се на другата страна

Засмях се.
-За малко и ти се хванах..
Поклатих глава и станах от леглото.Запътих се към вратата.Вики се обърна.
-Какво?..Сега идвам..
Подсмихнах се.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

След около половин час излязох от ваната. Взех една хавлия увих се и слязох в хола. Не бяха там. Реших да провера в спалнята ми. Като се приближих ги чух да говорят отвътре. Вики разпитваше за нас с Катрин. Засмях се. Почуках на врата и влязох.
- Прекъсвам ли ви? - ухилих се.

Тъкмо когато щях да отворя вратата Дийн се показа.
-Прекъсвам ли ви?
-Аа не..Вики тъкмо пак се нацупи.
Ухилих се и го погледнах.
-Ама ти сериозно ли?
Погледнах учудено Дийн.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Погледнах Вики. За какво пък има да се цупи сега?
- Ама ти сериозно ли?
- Ъъъ... какво пак направих?
Изглеждаше очудена, а аз нямах представа какво става.

» Забавно с Дийн и Сам
» Забавно с Дийн и Сам 2
» Забавно с Дийн и Сам 3
» Забавно с Дийн и Сам 4
» Екологично с Дийн и Сам