~...MooN...~

Брой мнения : 43 Join date : 14.10.2010 Age : 29

Луна

Глава първа
Гняв
********
Бях скована. Като се осъзнах, вече бях хванала някакви ключове и се бях з
апътила към изхода на бара. Нямам книжка, още съм на петнайсет, но бързо разбрах
чии са ключовете и запалих двигателя на колата. Тръгнах. Когато се озовах близо
до гората, разбрах, че черният му Шевролет е зад мен.
- По дяволите, Джей! - изръмжах, като му говорех, въпреки че знаех, че няма да ме чуе.
Спрях свигателя и стоях неподвижно в колата, докато не видях как спира зад мен.
Бързо
слязох и се затичах към гората, надявайки се да не ме види. Бягах през
гъсто израсналите дървета, а кичори от черната ми коса залепраха по
навляжненото от
сълзи лице. Очите ми пареха. Усетих нежното му докосване по тялото си.
- Изчезвай! Махай се от тук! Върви по дяволите! - обърнах се и почнах да крещя.
- Мел! Мел, спри! Успокой се! - хвана ръцете ми, намиращи се на гърдите му и
започна да вика в лицето ми, за да се успокоя.
- Не мислиш ли, че направи достатъчно!? Сега си върви.... - прошепнах, като не
намирах сили да вдигна погледа си към очите му. Той повдигна главата ми, но погледът
ми все още гледаше надолу. Наведе главата си, за да го видя.
- Какво ти става!? - направи странна и любопитна физиономия.
- Какво ми става? На мен!? Е, съжалявам, но не аз ходя след която и да е. - обърнах
гръб и тръгнах напред. Джейсън препречи пътя ми. Отново.
- А ти коя точно част от историята видя? Тази в която Кейтлин се напи? Или тази в
която ми налетя? Илии пък... тази, в която я избутах от себе си? Не...ти видя само и единствено устните ни.
Дори не й се скара...!? Това не си ти, Мел... Мелинда, която познавам, би
потърсила сметка на виновния. А дори това да бях аз...
Дори тогава, нямаше да остане безучастна. Добре! Тръгвай! Но не аз съм отговорния
за случилото се. Това наистина не си ти... - обърна поглед настрани, а аз отново
сведох глава.
- На...наистина ли...? - прошепнах и гопогледнах.
- Как мислиш!? - провикна се. - Знаеш, че не бих ти го причинил. - доближи
се и обгърна с ръце навлажненото тъжно лице.
- Знам... - едва продумах и го прегърнах силно. - Съжалявам... Не мислех,
че... Все тая...
- Спокойно.. Тръгваме ли? - попита.
Явно усети, че премръзвам и предложи суитчера си. Отказах и тръгнахме.
А чуждата кола все още беше пред гората. Там и остана...

Заглавие: Re: ~...MooN...~ Съб Дек 18, 2010 4:21 pm

...браво...тва кефи... (((: