Невидима..

Заглавие: Невидима.. Съб Ное 20, 2010 3:03 pm

Невидима
Глава първа

Елизабет бавно се разхождаше по алеята в парка. Едно момче се приближи до нея и я поздрави.
- Здрасти. – каза той.
- Здравей. – каза тихо Лиз.
- Аз съм Майкъл,приятно ми е. – усмихна се момчето.
- Елизабет. – каза тя.
Майк реши да не я пита нищо повече,защото забеляза, че тя не е от приказливите. Изведнъж Лизи наруши тишината.
- Отдавна ли си в града ? – попита тя.
- Не. От днес съм тук и нищо не съм виждал в града. Нямам приятели,родителите ми са в друга държава. Напълно сам. – усмихна се Майкъл.
- Странно но и при мен е същото,само че съм тук от три години. – промълви Елизабет. – Никой не ме забелязва. Понякога се чудя,дали не съм невидима. – прошепна тя.
- Не си. – каза момчето и се усмихна.
- Само ти така мислиш.
- Искаш ли да идем да поиграем боулинг ? – попита Майк и се засмя.
- Не ме бива в това особенно много. – Елизабет заби поглед в земята.
- Тогава кино ? – усмихна се той.
- Добре. – кимна Лиз.
Те се запътиха към киното,не знаейки кой филм ще гледат.
Скоро двамата бяха пред него. Купиха си билети за един 3D филм,пуканки и кола. Влязоха в залата предназначена за 3D филми,и седнаха на местата си. В залата беше все още светло,и се чуваше музика от тонколоните.
- Колко време остава до началото на филма ? – попита Лиз и погледна Майкъл.
- Десет минути . – усмихна се той.
Минутите минаха бързо,след което светлините в залата изгаснаха,и се виждаше само светлина от екрана. Майк и Лиз си вземаха от пуканките и пиха от колите си.

***

Елизабет и Майкъл излязоха от киното и хвърлиха празните бутилки от кола,и картонената кутийка с пуканки.
- Филма беше уникален. – каза момчето и погледна Лиз. – Хареса ли ти ? – попита той.
- Да,много. – усмихна се тя.
- Искаш ли да идем някъде другаде ? – попита Майк.
- Не,мисля да се прибирам. – отговори Лиз.
- Добре..Може ли поне телефона ти ?
- Не. – изкиска се Елизабет.
Тя се затича към дома си,като понякога поглеждаше назад,да види физиономията на Майкъл. Лиз обичаше да дразни момчетата.

На другия ден Майк Ротвън се събуди рано,като видя бележка на леглото си.
„Пред мола..веднага!” . Нямаше нито име отдолу,нито адрес,но Майк знаеше че това е от нея. От Елизабет. Изми се набързо,облече се и тръгна към мола.
Не след дълго вече беше там,и се оглеждаше за Лиз. Но от нея нямаше и следа.
- Майкъл! – извика женски глас.

Брой мнения : 106 Join date : 17.11.2010

Страхотна е Дид Невидима.. 644197

Нямам търпение за следващата глава Невидима.. 297456

Заглавие: Re: Невидима.. Съб Ное 20, 2010 3:19 pm

УОУУУ

Заглавие: Re: Невидима.. Съб Ное 20, 2010 3:22 pm

Мерси Утре или тази вечер ще кача следващата глава

Заглавие: Re: Невидима.. Съб Ное 20, 2010 3:27 pm

Нямам търпение

Заглавие: Re: Невидима.. Нед Ное 21, 2010 5:53 pm

Глава втора

- Майкъл! – извика женски глас.
Той се обърна и видя Леа.
- Леа ? – каза объркано Майк.
- Същата.
- Не може да си ти..преди три години..ти катастрофира.
- Не съм. – ухили се подло Леа.
- Напротив!
- Това беше близначката ми,Майк! – засмя се Флеар. – Имам близначка,която катастрофира. И всички си мислеха,че аз съм умряла..Но..ето ме тук. – каза момичето и погледна Майкъл с очакване.
- Не може да е истина! – изкрещя той в лицето и’. – Два месеца не излизах никъде,Леа,два месеца! Само защото си мислех,че си умряла!!
- Виж какво..Аз съм жива,и никъде няма да ходя! – Флеар хвана ръката му и я стисна силно.
- Пусни ме. – изсъска Майк.
- Накарай ме. – подла усмивка.
Майкъл изстръгна ръката си от хватката на Флеар и каза.
- Това че си от първородните,не ти дава право да се държиш с мен като с роб !
- Първо,ти си ми роб от осем години. И второ..не ми се прави на отворен,защото с едно щракване на пръсти мога да те унищожа! – каза Леа.
Тя му обърна гръб и с елегантната си походка тръгна напред.
- Ще се видим пак. – каза тя и му помаха,без да се обръща.
Вятърът развяваше косата на Леа,а тя се отдалечаваше все повече и повече. След няколко секунди вече не се виждаше в далечината...

Майкъл се прибра у дома и тръшна вратата зад себе си. Отиде в спалнята си и се тръшна на леглото. Загледа се в тавана без да каже нищо.
Да. Той беше вампир. От новородените вампири. А тя. Да. Тя беше вампир. Но от първородните.
- Мразя я. – прошепна Майк като продължаваше да зяпа тавана.
Той стана от леглото и се стрелна по стълбите. Взе якето си и излезе. Беше решил да намери Елизабет.
Той вървеше по улиците,като понякога подтичваше,и се оглеждаше. Трябваше да я намери. Изведнъж пред него се озова точно тя. Лиз.
- Елизабет! – каза той.
Тя се обърна рязко.

_________________________________

Извинете за забавянето,извинете че е кратка,извинете че е глупава,но просто нямах време за повечe.. И все пак дано да ви хареса.

Заглавие: Re: Невидима.. Съб Ное 27, 2010 2:39 pm

Трета глава

- Елизабет! – извика Майк.
Тя се обърна рязко и бавно се приближи до него.
- Пак се виждаме. – ухили се той.
- Да..за съжаление. – завъртя очи Лиз.
- Моля!?
Изведнъж задуха силен вятър. Елизабет изчеза от погледа на Майкъл. Тя беше като листенце от цвете,което вятърът издуха.
Изведнъж Майкъл се надигна от леглото. Това е бил сън. Сън в който Елизабет участваше.
- Ох.. – разтърка той очите си. – Значи не съм я виждал наистина по улиците.. – измърмори си Майк. – Единствено помня..как..се прибрах бесен,след разговора ми с Флеар. – каза той и се изправи.
Погледна през прозореца. Вече беше сутрин. Една дъждовна сутрин. Нямаше и следа от слънцето,имаше мъгла,валеше като изведро..
Майк влезе в банята,взе си душ и слезе в кухнята. На масата намери бележка на която пишеше „Ще имаш изненада след 10 дена.” .
Майкъл сгъна бележката и извади телефона си. Набра телефона на Леа.
- Ти ли беше ? – изсъска.
- За кое дали съм била аз? – чу се от другата страна на телефона.
- Бележката!
- Бълнуваш,Майкъл,събуди се! Аз – няма – да – се – занимавам – с – теб! – каза Флеар спирайки на всяка дума,все едно Майк е бебе.
Той затвори телефона и изхвърли бележката в кошчето за боклук.
- Писна ми. – каза си той.
Взе якето си,чадъра си и излезе.

След половин час лутане навън Майк вече беше премръзнал. Най-близкото скривалище от дъжда беше молът. Влезе вътре и седна в едно кафене. Поръча си едно парче торта и се облегна на стола.
- Моде ли да седна?! – попита едно момиче.
- Да. – каза Майкъл без да поглежда източника на гласа.
- Благодаря.
Момичето седна на стола и си поръча едно капучино.
- Как си Майк? – засмя се тя.
- Отк..Елизабет! – възкликна той.
- Здравей. – ухили се тя.

----
Пак е кратка и тъпа . . ;x