Скромната къщичка на Дийн

Усмихна се,но не казах нищо.Скоро видях,че е заспал.Целунах го леко по бузата и станах.Изобщо не бях уморена.Проверих отново Вики тя спеше сладко.Обиколих още веднъж къщата като я разгледах и все пак отново се върнах при Дийн.Легнах до него,сложих главата си на гърдите му и го прегърнах с една ръка.По някое време съм заспала..

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Когато се събудих, Катрин все още спеше. Станах и отидох да си направя кафе. Нямаше следа и от Вики. Сигурно също спеше. Направих кафе и някакво подобие на палачинки. Е, определено не ме биваше в кухнята. Взех си душ и реших да изляза да се поразходя. Оставих палачинките на масата и написах бележка на Катрин.

"Отивам да се поразходя. Няма да се бавя. Направих ти закуска... внимавай да не се отровиш. xD"

Не знам колко време съм спала,но когато станах Дийн не беше до мен.Надигнах се бавно.След това станах от леглото като се протегнах.Видях бележка :
"Отивам да се поразходя. Няма да се бавя. Направих ти закуска... внимавай да не се отровиш. xD"
Хах..едва не избухнах в смях който най-вероятно щеше да събуди Вики.Все пак се удържах.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Прибрах се по възможно най-бързият начин. Отидох до спалнята, но Катрин не беше там.
- Катрин? - подвикнах леко.
Не знаех дали Вики все още спи.
- Прибрах се, красавице. Къде си?

Чух,че Дийн се прибира и слязох.До това време бях при Вики и я наблюдавах да не би да реши да изчезне без предупреждение.
-Хей.
Отидох при него.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Миех и последните капки кръв от Валерия по устните ми, когато Катрин се появи.
Веднага отидох до нея и я прегърнах.
- Добро утре, красавице. - усмихнах се.
- Как спа?

-Добро...Ами..като всяка нощ.
Засмях се.
-Значи си ходил на закуска,а?
Подсмихнах се леко и отидох до един прозорец като го отворих широко.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

- Нещо такова. Имам много да ти разкзвам, но това по-късно. - усмихнах се.
- Ти опита ли ми закуската? Или те беше страх? - засмях се.
- Между другото, Вики още ли спи?
Седнах на един от столовете и я погледнах.

-Мен не ме е страх от нищо и за твое учудване ставаше.
Засмях се.
-Ии да.Вики май е голяма поспаланка.
Поклатих глава.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

- Г-ца Безстрашна!
Засмях се.
- Знаеш ли, че едно момиче замалко щеше да ме убие тази сутрин?
Казах и се усмихнах.

-Като гледам си жив така,че...
Засмях се.
-А и едва ли ще може да те убие...не си чак толкова слаб...
Отидох до него.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

"Чак толкова." Засмях се.
- Да, но бях на косъм. - усмихнах се.
- Знаеш ли нещо за медальон, който наранява вампири?
Беше по-възрастна от мен, така че беше много възможно да знае.

-Да знам..Има такива медальони които усещат вампирите.Издават звуци,нагряват се и там други неща.Нараняват ги,защото за тях са врагове.Някога вампирите са искали да унищожат камъка от който са направени всички останали,но не са успяли.Съхраняват ги силни жреци.Камакът бил разделен на много части и от него се правили медальони,колиета,криви и пръстени.Обикновено ги носят жени...Достатъчно ли е?
Засмях се.Можех да говоря още дълго,но едва ли имаше голямо значение.
-И защо питаш?

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Уау каква лекция.
- Ами нищо особено... момичето, за което ти споменах, имаше такъв медальон. Не е особено приятно чувство.
Поклатих глава.

-Хахх...
Засмях се.
-Мога да ти изнеса и по-дълга,но няма смисъл.И повярвай ми знам какво е чувството.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

- Наистина нямам нужда от по-дълга. - засмях се.
Разтърсих глава. Призляваше ми като си припомнех болката. Сипах си кафе.
- И от къде знаеш? - умихнах се.
- Кога си се "срещала" с камъка?

-Ами..доста отдавна..Преди...
Замислих се.
-Някъде около 5-6 века.Едно момиче имаше такъв.Оказа се,по късно,че тя е вещица,а беше доста млада.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

- Вещица, казваш? Сега ме караш да се замислям. - засмях се.
- Ъх, още си спомням как ми пулсираше главата... и паренето във венците... Ъх. Дали и тази не беше вещица? - въпроса беше по-скоро ретуричен.
Облегнах главата си на плота.

-Ами..болката не се забравя лесно така,че ще ти пожелая успех с това.
Отидох до кухнята и си налях вода.Доста странно за мен,но имах нужда точно от вода.След това се върнах при него.
-Я ми кажи..тази как се казваше?
Попитах аз от чисто любопитство.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Тя си наля вода. Определено за първи път я виждах да пие вода. Преместих се на дивана, където се излегнах.
-Я ми кажи..тази как се казваше? - попита, когато се върна.
- Валерия. Защо?

-Ъъъ...питам...просто питам.
Отвърнах.
-От любопитство.
Поясних за всеки случай.
-Идеи как да прекараме днешния ден?На мен вече ми се изчерпаха.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

"Любопитство"... не ми се спореше.
-Идеи как да прекараме днешния ден?На мен вече ми се изчерпаха.
- Ами... - замислих се.
- Лунапрак? - засмях се.

-Все тая..става.
Усмихнах се.
-Хайде стига си се излежавал не бъди такъв мързел.
Хванах го за ръката и се опитах да го издърпам.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Хванах ръката и и я дръпнах, така че падна върху мен. Увих ръцете си около нея, за да не може да мърда много, много и я целунах.
- Не мързелувам. Знаеш ли колко услия ми коства да се сдържам да не скъсам и тези дрехи, а? Това е изморително. - кимнах.

-Олее..горкичкия ти.
Казах аз с престорено съчувствие.
-Само за едно нещо ще те помоля...айде да не ми съсипваш всички дрехи.Какво ще кажеш?

» Забавно с Дийн и Сам
» Забавно с Дийн и Сам 2
» Забавно с Дийн и Сам 3
» Забавно с Дийн и Сам 4
» Екологично с Дийн и Сам