Тъмната част от гората

-Май не можеш да чакаш повече,а?
Подсмихнах се аз.Отговарях на всяка негова целувка.Усещах как разпалва в мен огън,който много трудно можеше да бъде потушен.Макар и да не ми личеше истината беше,че и аз го исках и то ужасно много.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

- Нито секунда повече!
Усещах горещата и кожа под пръстите и устните си. Много скоро страстта завладя и двама ни и забравихме всички игри и задръжки.
Движех се бавно. Не исках да бързаме. Исках колкото се може по-дълго да усещам топлината й.

Усещах го вътре в мен и чувството беше невероятно.Не помня от кога не се бях чувствала така.Повечето като ме видеха,че се държах като кучка си мислеха,че съм студена,но не беше така.Той събуди тази част в мен която си мислех,че отдавна е заровена някъде в мен и никога няма да излезе.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Кой да предположи, че лошото момиче може да ме побърква така? Бях имал много жени, но никоя не беше като нея. Никоя не караше цялата ми същност да гори в очакване на следващият и ход.
- Побъркваш ме, красавице.
Леко забързах темпото. Внимателно следях за знаци какво точно иска.

-И аз може да кажа същото за теб.
Имах чувството,че се познаваме от векове макар да знаех,че не е истина.Забивах нокти в гърба му от удоволствие.Исках още и още от него...не исках никога да свършва...

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Ноктите и в гърба ми ми действаха още по-възбуждащо. Вече не бях в състояние да контролирам нито една част от тялото си. Изръмжах в впих зъбите си във врата и.
За момент спрях и я погледнах.
- Извинявай. Не..не исках... - не знаех дали и тя го иска.

Засмях се.
-Не ми се извинявай,защото няма за какво.
Целунах го,а след това придърпах главата му отново до врата ми.А след това добавих.
-И аз го искам.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Кимнах и впих още по-силно зъбите си в нея. Кръвта и гореше в устата и гърлото ми. Не можех да я сравня с никоя друга, която съм опитвал.
Тя ме избута и отново се озова върху мен. Усещах, че края е близо. Скоро цялото ми тяло изтръпна, а конвулсите в мускулите ми ставаха все по-силни.

-Сладка ли съм?
Едва попитах аз.Усещах,че края е съвсем близо...но не ми се искаше да свършва..Никога до сега не бях изпитвала това чувство.Чувство на ненаситност.Косата ми се беше разпиляла и когато се наведох отново към него тя леко погали рамената му...

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

- Най-сладката. - прошепнах като се надигнах и силно я прегърнах.
Не след дълго тя се озова легнала на тревата до мен. И двамата не можехме да си поемем въздух.
- Всички в града ли са толкова ... гостоприемни? Защото ако всички момичета имат намерение така да ме посрещат...
Поклатих глава и я сръчках закачливо.

-Ха-ха..за другите момичета се съмнявам,че ще те посрещнат така.
Подпрях се на една ръка.
-Но трябва да си поласкан...не всеки срещнат в дискотеката ще го "посрещна" така...Даже да не кажа никой.
Засмях се.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

- Тогава ти благодаря за... топлото посрещане, красавице.
Усмихнах се и леко я целунах.
- Чух, че има някакъв купон тук. Искаш ли да отидем?
Погледнах към дървото.
- Между другото, май забравихме нещо. - посочих към момичето, което все още беше на клона. Засмях се.

-Нямам нищо против...Но първо ще трябва да се преоблечем.
Посочих скъсаните дрехи и след това погледнах към момичето на дървото.Залях се от смях и отново се отпуснах на земята.Загледах се в небето,но бързо отново станах.
-Хайде да я свалим.Не искам да се събуди седяща на клон.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Засмях се.
- Не съм много сигурен, че е жива, но може да опитаме да я свестим. Между другото, близо ли живееш? Да отидем да се преоблечеш, въпреки че на мен и така ми харесваш.
Засмях се.

Засмях се.
-Не се и съмнявам..иии дам мисля,че живея близо.
Станах.В косата ми имаше две-три листа и ги махнах.
-Така и не решихме какво ще я правим..
Посочих момичето.
-..хайде от мен да мине ще я оставя жива,но ако успея да я събудя разбира се.Трябва да изтрия спомените й.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

- Можеш да вземеш нейните дрехи, за да не се разкарваш чааак до вас. - казах и се засмях. - Или ще бъде прекалено ?
Изправих се и се заех да се обличам. Но май не беше останало много от дрехите ми.
- Дължиш ми... едни боксерки и ...
Погледнах панталона си. Беше целият надран.
- Панталон. - усмихнах се.
- Колкото до момичето, твоя е. Прави каквото искаш.

-Хах...тогава и ти ми дължиш една блуза.
Засмях се.
-Амии предпочитам да отида до нас,но за да стигна до нас мисля,че мога да използвам нейните дрехи.
Качих се при нея и я свалих на земята.Свалих дрехите й..охх поне беше колкото мен.След като ги облякох се опитах да я събудя...Стига де..не сме изпили чак толкова много кръв,че да не може да се събуди!!След доста неуспешни опити най-накрая отвори учи.
-Охх най-накрая!!
Погледнах я в очите.
-Не помниш нищо от това което стана в гората.Дошла си с приятеля ти,взимали сте наркотици,заспала си и нищо повече не помниш.
Тя повтори всичко и аз станах.
-Готово.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

- Ще видим как ще се издължим.
Ухилих се. Катрин свали момичето и изтри спомените и.
- Бива си те. - усмихнах се.
- Ти водиш.

Притеснявах се. Трябваше да изпълня ритуала правилно, защото иначе щях да си спечеля допълнително часове упражнения. Недоумявах за какво ми е всичко така, но според София било важно. Е, добре, щом толкова настоява. Бедата е, че никак не се чувствах готова.
Оставих нещата си на земята и застанах на колене. Впих пръсти в почвата и се огледах за последно. Не мислех, че има някого наоколо, затова продължих със заниманията си.

Пак бях решила да дойда в тъмната гора,за да пиша в дневника си. Намерих падналия дънер и се облегнах на него. Изкарах дневника си и започнах да пиша.. "Мили дневнико.." - започнах след което видях силуети в далечината.
- Хм. - казах и станах от земята.
Реших да се приближа и да се запозная. Внимателно се приближих до .. беше момиче..до момичето и я погледнах.. Изглеждаше приятна.
- Здравей.. - казах и тя се стресна.

П.С. Ако това не е предвиденото РП за героинята ми и твоята,кажи,ще изтрия мнението ми :]

Стреснах се и побързах да се изправя, като скрих ръцете зад гърба си.
- Здравей.
- Да не би... да прекъсвам нещо? - попита ме момичето.
- Не, просто... си седях - измънках. - Аз съм Беатриче.
- Дид Салватор - представи се тя и ми подаде ръка. Не отреагирах. Тя повдигна вежди.
- Аз малко... - започнах, но вместо да довърша показах ръцете си, които бяха в неособено представителен вид.

[това е, това е. (:]

- Вещица..да разбирам. - засмях се.
Тя се усмихна неловко.
- Спокойно,няма нищо тайно в това,аз като съм вампир какво да кажа? - засмях се.
Погледнах я право в очите. Изглеждаше много приятна.
- Откога си в града? - усмихнах се.

- Всъщност отдавна - отвърнах. - София не ми позволява да излизам много-много. Нали знаеш, упражнения и така нататък. - Докато говорех хвърлях поглед към ръцеет си; накрая свих леко рамене и се забърсах в дрехата си. И без това тия ритуални роби ми лазеха по нервите.
- Коя е София? - попита Дид.
- О! Баба ми.
Момичето се засмя.
- Наричаш баба си по име?
- Е, да. Тя настоява всъщност. Като цяло е доста побъркана. - Свих рамене. - Ами ти? Често ли идваш тук?

- В гората ли ? - засмях се. - Да..да.. доста честичко. - усмихнах се. - Обичам да имам поне един час сама,да помисля на спокойствие,и да пиша в дневника си. - усмихнах се.
Момичето наистина беше приятно.
- Е.. - засмях се.

- Аз никога не мога да остана насеме със себе си - казах замислено. - Дневник на сънищата ли си водиш? Или лунен? Няма значение. Аз веднъж се опитах да водя лунен, но не ми се получи и София се ядоса. - Изведнъж се сетих нещо. - Колко е часът? Тя ще ме накаже, ако не се прибера навреме.

» Тъмната алея
» Най-старата част от гробището