Тъмната част от гората

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Хвана ме за косата и дръпна главата ми назад. Започна да ме целува по врата. Боже, това беше възбуждащо... Не усещах крайниците си, цялото ми тяло просто изтръпна. Ъъх, осъзнай се, Дийн. Не можеш толкова лесно да се предадеш. Хванах ръката и и я отделих от врата си. Притиснах я към земята и на свой ред обходих шията и с целувки.
- Предизвиквам те. - прошепнах, когато стигнах до ухото и.

-Хубаво...приготви се да загубиш тогава.
Подсмихнах се.Оставих го да ме целува където поиска и както поиска.Накарах го да си мисли,че е спечелил макар,че изобщо не беше истина.Надигнах се леко и се заех да разкопчавам панталона му докато все още го целувах.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

-Хубаво...приготви се да загубиш тогава.
Засмях се и продължих да я целувам. Спуснах ръката си надолу и разкопчах дънките и. Бързо ги свалих и продължих да "се разхождам" по тялото и.
- Водя теее... - засмях се.

-Изобщо не ме водиш.
Подсмихнах се и показах свалените му панталони,а той само поклати глава.Хванах ръцете му,за да му попреча да свали и останалата част от дрехите ми и се подсмихнах.Държах ръцете му доста здраво така,че шанса да се измъкне беше мъничък.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Добре, биваше си я. Дори не разбрах кога свали панталоните ми. Преобърнахме се и тя легна върху мен. Продължаваше да държи ръцете ми. Надигнах се и започнах да я целувам по врата и постеменно да слизам по-надолу. Когато стигнах до презрамката на сутиена, я захапах и дръпнах. Доста лесно се скъса. Засмях се.
- Пусни ме, красавице. Или ще трябва да си събираш парченцата от сутиена.

-Ъгх...казвам ти ще те замъкна някой ден с мен на пазаруване да видиш ти!!
Пуснах ръцете му аз...Трябваше да измисля нещо гадно точно в мой стил.Той продължаваше да ме целува и тогава ми хрумна.Леко се надигнах.
-Мисля да спрем до тук.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

-Мисля да спрем до тук.
Ъъъ... МОЛЯ ?!?!
Избутах я на земята и легнах върху нея. Целунах я страстно.
- Не чух добре какво каза... - засмях се.

Отблъснах го.
-Казах...спираме!
Усмихнах се гадно.
-Наистина ли си мислиш,че ще е толкова лесно?...А и закъсняваме.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Нищо не разбирах. Тя полудя ли ?! Какво беше това??? Леко се надигнах и седнах.
- Хубаво... - казах и се пресегнах за панталона.
- Наистина ли си мислиш,че ще е толкова лесно? ... - засмя се.
Ха-ха помислих си. Забавно.
- А и закъсняваме.
- За къде по-точно?
Обух се и станах, за да си взема ризата... Която разбира се беше скъсана. Явно ще мина и без риза.

-За Хелуин глупчо.Забрави ли?!Днес е Хелуин!
Поклатих глава и също се заех да се обличам...ъъ...охх някой ден ще го убия!Пак ми разкъса горнището!!
-А ти...ще ядеш бой обещавам ти го!!
Посочих разкъсаното си горнище.

Брой мнения : 686 Join date : 08.10.2010

Хелуин ли? Съвсем бях забравил.
-А ти...ще ядеш бой обещавам ти го!! - каза и посочи горнището си.
- Квит сме. - вдигнах разкъсаната риза.
- И какво ще правим? Ще крадем сладкишите на децата?

Засмях се.
-Не...ще се забавляваме,но първо трябва да мина през нас.Все пак и аз днес се сетих и не знам с какво ще съм облечена...За теб е още по-трудно.
Подсмихнах се.
-Стига приказки,хайде.
За секунди се озовахме в колата и потеглих.

Цяла нощ четох какво ли не за този град.Дори не отидох на купона..но трябваше да знам да съм подготвена за всичко.Оказа се че не всички вампири са зли като онези които до сега бях убила иби виждала.Че града събира всякъкви същества...възможно ли бе.Отидох в гората да се разхода и да помисля.Седнах под едно дърво и включих плеъра си.

Реших преди да започна с обзавеждането на къщата, да се поразходя. Краката ми автоматично се запътиха към гората.
"...не всички вампири са зли като онези които до сега бях убила или виждала."...а после музика. Това бяха мислите на едно момиче седнало под голямо дърво.
- Съвсем вярно. -усмихнах се и седнах до нея.
- Лично за мен не може да се каже че съм от най-добрите, но не съм чак зъл. Здравей. Харпър. -представих се и подадох ръка на учарователното момиче

Докато слушах поредната песен едно момче се появи от нищото.Беше русоляв и много готин.Каза неща че е съвсем вярно и че не е от най-добрите.
-Моля ? - попитах махайке и другата слушалка - Как така не си зъл?
Той се представи , но в момента изобщо не ми бе до името му. Медальона ми отново запари
-Ти си вампир - казах и бавно се изправих...Какъв е този късмет където и да отида в този град попадам само на вампири

- Е по-спокойно. -усмихнах се и казах, когато стана
- Наистина не съм като някой мои..."сънародници". -казах с усмивка като й направих знак с ръце да се успокои
- Обикновени хората които разбират за "проклятието" ми, разбират също и че няма защо да се страхуват от мен. -погледнах напред. - Е, аз педпочитам да водя разговор седнал, но ако искаш....ще се разходим. - усмихнах се и й намигнах. Ама че беше секси изплашена.

Поне всички се опитваха да ме успокоят.Притворих очи и си поех въздух.Опитах да се успокоя.Ако искаше ..е неможе да ме нарани.Не и докато нося кръста си.Опитах да се усмихна и се получи
-Аз съм Валерия - подадох му ръка... - Обикновено това е първотго което казвам но ти ме изненада..... Да седнем..не ми се ходи
Върнах се на мястото си а той седна до мен.Определено се чувствах по-спокойна от колкото първия път когато срещнах вампир тук

- Е, нова ли си в града? -попитах. Малко несвързано от моя страна. По принцип човек или....все тая...по принцип съществата питат първо за името, годините, дарби, а накрая - "нов ли си в града". И Харпър отново започна с издънките. Нормално. Гледах напред и хвърлих едно камъче, докато чакам отговора.

Погледнах към него...за първи път срещах подобен вампир...
-Да преди дни пристигнах от ...непомня и аз от къде....Ами ти нов ли си ?
Определино имаше нещо в този град ..не само легендите за него ами и на мен не ми влияеше
-Ъъ всъщност от кога си ..вампир?

- 73. А ти си човек до колкото разбрах...А на колко си...?
Компанията й ми беше приятна.
- На....
- Хайде да се разходим... - прекъснах я.
Изправих се, приклекнах и подадох ръка, за да й помогна да се изправи, като погледнах в ослепителните й очи.

Той беше млад вампир.....
-Да човек съм - усмихнах се..сякъш незнаеше че е така...В практиката си с вампири знаех че те усещат човек.
-Само на 20 съм... - поех ръката му в съгласие да се разходим.Забелязах как ме гледаше в очите...Леко отместих поглед и се усмихнах . Това ме притесни...Тръгнахме бавно из гората..
-Разкажи ми за себе си

- Амиии....не обичам да разказвам историята си. Не че съм бил убиец, престъпник или нещо подобно. Просто навява лоши спомени, които няма да успея да превъзмогна отново. Но все пак... Харпър Колинс, на 21, живял в Малибу, вампир. Засега мисля че това стига.- казах като погледнах към нея, отново, и пъхнах ръцете в задните джобове на дънките си.

Той не искаше да говори за миналото си..разбирам го .
-Тогава няма да питам повече - добавих тихо - Просто ми беше любопитно
Той пъхна ръце в джобовете си и продължи да ходи.До тук добре Вал...
-И какво те доведе в този град Харпър - погледнах към него

- Еми...чесно казано и аз не знам. -погледнах навлажнената земя, а после Вал.
- Додбе де....защо задаваш точно тези въпроси, на които не мога да отговоря...!?-пошегувах се и се ухилих.
Тя обърна главата си и погледите ни се пресякоха.

Отговора приличаше на моя....и аз незнам..
-Ами ...да кажем,че незнам какво да те питам...Никога не съм говорила с вампир....всъщност за втори път стоя близо до вампир и си говоря...но тогава той питаше - погледнах към него , а в същия момент и той към мен и очитени се срещнаха...Останах загледана в него...
-Ъъъ добре незнам ккво да те питам...Каква е дарбата ти? - и загледах земята под краката си

» Тъмната алея
» Най-старата част от гробището