Барът "ROCKSTAR"

Усмихнах се на забележката й.
– Разбира се, че можем да си говорим на „ти“.
Какво де се прави, така бях възпитан и се стремях да подържам добрите обноски, освен ако ответната страна не пожелае друго, както се получи в момента.
Замислих се на казаното от нея и предложението й.
Нямаше хотел, нито пък мотел, какво друго ми оставаше, освен да приема предложението й.
– В такъв случай и в оглед на обстоятелствата и положението в което се намирам, нямам друг избор, освен да се съглася да ти погостувам някой и друг ден. Обещавам, че няма да ти досаждам. - засмях се леко.
Наблюдаваше ме директно, докато не пристигна питието, което си беше поръчала.
Що за вампир е? Тепърва ми предстоеше да разбера.

Никол, с което име се представи, се оказа весела събеседничка и постоянно ме караше да се усмихвам.
– Нямам нищо против да остана по-дълго време и да ти правя компания и все ще измислим нещо с което да се занимаваме, но не искам да ти досаждам. Все пак и аз се нуждая от лично пространство, в което да се усамотявам, когато е необходимо.
Замислих се. Наистина ми трябваше неприкосновенно местенце, където да държа в тайна моята мисия.
Отпих от уискито, завъртях чашата пред лицето си без да я свалям. Погледнах Никол, която очакваше някакъв сносен отговор на въпросите й.
– Нека да подминем темата за дарбите, поне засега. – Усмихнах се вежливо и продължих.
– Идвам от Америка, щата Алабама, но не съм роден там. -замълчах за момент– Малко по-късно, когато можех да расъждавам самостоятелно, се впуснах в едно приключение, ако мога така да го нарека и един ден разбрах, че истинските ми родители са испанци и родом съм от там. Не ги помня, за мен са родители тези, които са ме отгледали.
Отпих отново от чашата. Течността бе вече топла. Поръчах си друго.
– Разкажи нещо за себе си? Не се ли притесняваш да поканиш непознат в дома си?
Бяха глупави въпроси, но мозъкът ми вече не реагираше достатъчно бързо за да измисли нещо умно. Знаех че, ние, вампирите не се страхувахме от непознати, но умората си казваше думата, въпреки че съм свикнал на такива натоварвания.

Беше доста интересен вампир, особено след като можех да чета мисли.
-Ами... родена съм в Германия. На 380 години съм. И не, не се притеснявам да поканя непознат в дома си. - засмях се леко.
-Какво токова може да ми направи - казах и отпих малка глътка от коктейла си и върнах чашата обратно на масата. Засмях се:
-Същото мога да те попитам и аз.. не се ли притесняваш да приемеш да отседнеш в къщата на непозната - повдигнах вежди и го погледнах.

_______________________________________________
П.П. Сори, че толкова се забавих, ама говорих по телефона.

Засмях се, отново.
– Остроумен контра-въпрос. Не и мен не ме е страх да приемам покани от непознати. Достатъчно съм бърз, за да успее някой да ме изненада, освен ....
Загледах се в красивите й очи.
– ... ако нямой не предугажда действата ми, но и за такъв момент съм добре подготвен.
Намигнах й съучастнически и вдигнах чашата си за наздравица.
– За нашето запознанство.

– Права си, че не те познавам, нали току що се запознахме.
Погледнах я закачливо.
– Но не съм казал, че знам на какво си способна, а и не ме интересува. Повече ме интересува да се разбираме. Способностите ..., нека ги оставим за враговете ни. Искаш ли още едно?
Предложих, след като видях как изпразни чашата си.

– Не мисля, че ще се наложи да те нося чак до къщата ти. Най-малко до автомобилът ми. Паркиран е отвън. – отвърнах на усмивката й.
Поръча си голямо уиски, кето не закъсня. Предвид това, казах с усмивка на уста.
– И за да успея да стигна до вас, най-добре е да ми обясниш сега. Докато не си изгубила способностите си и да се наложи да спим и двамата в колата.
Знаех, че това неможеше да се случи. Може би ме изпитваше.
Никол беше добра компания. Това ми допадна много и умората ми бързо изчезна.

Хм. Улицата! Спомените нахлуха в главата ми. Изплуваха различни събития от човешкия ми живот. Посещението на бедняшкия квартал, скитането ми по света, прекараните нощи с просяците под звездите. Тогава научих много неща, преди да ме направят вампир в Румъния ...
– Трябва да си изпила доста алкохол, за да забравиш къде живееш. – не преставах да се усмихвам. Наистина беше забавна.
– Както ми обясни, не е трудно да открия къщата ти, само да не ми се раздвои улицата, че тогава незнам как ще се оправя.
Никога не пиех прекалено много. Алкохолът затъпяваше сетивата ми, но в компанията на Никол, се поотпуснах.

Слушах монотонният й копринен глас и си мислех.
Как може една такава жена да е вампир?
И си отговарях сам.
Не виждаш ли, че може
– Умно. – засмях се на пояснението й за утрояването.
– А на теб случвало ли ти се е да сгрешиш.
Неможех да откъсна очи от нея. Усмивката й, държанието й, дори нежната като кадифе кожа не прилягаха за вампир. Но това е една от силата на жените вампири.

Никол пресуши отново чашата си.
От стерео уредбата се разнесе мелодията на нова песен, изглежда й бе любимата, защото започна тихичко да пее. Всички посетители бяха обърнали поглед към нея.
Гласът й бе невероятен, когато пееше. Изглежда се притесни от отправените й погледи спря.
– Имаш перфектен глас. С още малко тренировки и можеш да се явиш на конкурс за певици. - направих й комплимент, който прозвуча повече като насмешка. Но изражението на лицето ми не бе такова.
Никол продължаваше да ме изумява с всеки изминал час.

– Всичко с времето си. – Засмях се на забележките й.
– Нали ще отседна у вас и лека-полека ще ме опознаеш. Не искам да задръствам красивата ти главица с информация относно мен. Нека не избързваме. Между другото, не искаш ли още едно питие?
Реших да отклоня темата.

– Няма такова нещо, не съм си го и помислил. – заоправдавах се уж виновно.
Никол, склони на още едно питие. Този път поръча Мартини, като каза на испански, че било най-хубавото.
Наистина е хубаво питие ...
– Мартинито е хубаво питие, когато се консумира леко охладено, с маслинка в червеното, черешка в бялото и ... естествено в интимна обстановка.Погледнах я и се засмях.
– Не мислиш ли, че ако продължаваш да мешаш алкохола, утре няма да ти тежи главата? – попитах закачливо.

– Нямах това предвид. – отговорих на закачливата й констатация, че барът не й изглеждал интимна обстановка.
– О! И спиш до обяд!? Аз обичам да ставам рано, да си направя ароматно кафе, да седна близо до прозореца и да се наслаждавам на изгряващото слънце.Наблюдавах я с интерес. Държеше се така сякаш се познавахме отдавна. По всичко изглеждаше, че ще си допаднем, поне засега....

– Дали имам братя и сестри!? Хм. ... – замислих се, наистина имам ли такива.
– Може и да имам, някъде по света, незнам. А приятелка нямам. Бях твърде зает да странствам. Просто не ми оставаше време за това. Но мимолетни връзки съм имал много, ако те интересува.
До някъде, Никол беше права, като ми зададе тези въпроси. Никога не се бях замислял за някаква трайна връзка. А съществуваше ли такава между вампири, поне аз не знаех. Но времената се менят, всичко е възможно.

Никол направи кисела физиономия когато каза, че си няма никой. Изсипа съдържанието на чашата в устата си и предложи да тръгваме. Взе си чантата и ме погледна.
– Ами, да тръгваме. Зависим съм от теб, каквото кажеш, това ще правя. – опитах да я разведря малко.
– Колата ми е отвън. Остава да си спомня маршрута.
Оставих недопитата си чаша и станах. Уискито ми горчеше в устата.
– Дамите първи. – поклоних се съвсем незабележимо с весела усмивка на лице, като направих място на стройното тяло.
Предвкусвайки топла баня и меко легло, са запътихме към изхода.