Барът "ROCKSTAR"

Влязох в бара,настаних се,поръчах си питие и изведнъж към мен се приближи едно момиче и ми каза..

Постовете трябва да са повече от 4 реда !
Дид Салватор.

Роуз Татейлилан написа:

Завъртях очи с досада.
- Този ме дразни. Добре че поне се намира с какво да е полезен. - засмях се с леко пренебрежение, но го погледнах изключително мило, когато ми донесе поръчката.
- Мерси. - казах и оголих снежнобелите си зъби в подобие на мила усмивка. В отговор той ми се ухили глуповато. - Така те искам... - измърморих одобрително, след което се засмях тихо по посока на Каси.
- Хората са забавни понякога, не мислиш ли? - казах й, преди да се усетя, че всъщност разговарям с човек...

Смръщих се...
- Чакай...как така хората....?...Какво имаш предвид?-смръщих се отново и я погледнах объркано. Вярно, че не приличаше особено на типичния тийнейджър, но...едва ли би могла да бъде от друг биологичен вид. Но в усмивката и към бармана имаше нещо....странно. Щях да проуча въпроса, но чак когато се приберях вкъщи. Сега не ми се занимаваше да търся компютър с интернет. Ами ако я издирваха? Ако беше сериен убиец или....ъ...извънземно? Засмях се при нелепите си теории. Бях сигурна, че просто не се е изразила както трябва.

Тъкмо отпивах от водката си, когато видях прекалено дългите кучешки зъби. Задавих се и почти паднах от стола. Стъпих на земята с малко помощ от страна на Роуз, но бързо се отдръпнах назад. С едно ловко движение се прехвърлих от другата страна на бара и попитах бармана къде е компютъра на немски. Бях го учила в продължение на 5 години и сега го владеех почти съвършено. Той ме погледна доста странно и скръсти ръце пред гърдите си. Погледнах го колкото се може по-злобно и той накрая май разбра, че съм на път да го ударя много жестоко. Показа ми една усамотена стаичка и аз погледнах към Роуз леко стреснато.
- Аз...ъ...ей сега се връщам...- усмихнах и се невинно и забързах към стаята. В момента, в който седнах на компютъра, отворих Уикипедия и написах "вампир". Излязоха ми разни неща, на всичките имаше дълги зъби и странни реакции при кръв, но когато се обърнах зад мен стоеше...

Стреснах се от появата и и това си личеше. Ръцете ми трепереха и както и да застанех, те продължаваха. Господи, но самата и стойка ме плашеше. Ако сега оцелеех, нямаше да ме е страх да ида да се бия и с мечки. Но оцеляването ми висеше на косъм. Точно толкова ме делеше от нея, когато ме хвана за врата. Доста трудно си поемах дъх и пред погледа ми почти всичко се размиваше.
- Щщщще...си...ммммълча...- казах споследни ми останал в дробовете кислород и тя ме пусна, като се усмихваше дяволски. Дали имах шанс да избягам? Едва ли...Пък и така и така тя щеше да ме хване, независимо дали бях тук или в бара при бармана, ли у нас....Отпуснах се на стола и когато това стана, желанието ми да науча повече се усили до максимум.
- Разкажи ми...за вас.- казах със замислен глас, напълно игнорирайки следите по врата си.

Слушах я в захлас, макар все още да ме бе леко страх. Желанията ми бяха противоположни- да хукна да бягам..или да остана и да продължа да и досаждам с въпроси от типа "А какво е да пиеш кръв?". Накрая просто въздъхнах и продължих с въпросите, въпреки, че бе очевидно, че и е доста неприятно да ми се обяснява...
- Как...стана вампир? - смръщих се и си представих себе си като вампир. Тръснах глава, за да прогоня мисълта. Нека поживея като човек известно време с мисълта, че имам избор за промяна, а чак след това щях да мисля дали искам да стана...
- Болезнено ли е? Има ли нещо, което да ви нарани? Вярно ли е, че не можете да излизате на слънце? Какво е чувството, когато пиеш кръв? Наистина ли се разтапяте от чесън и светена вода? Трябва ли да те каня у нас, за да влезеш?- зададох и всичките въпроси на един дъх и чак тогава успях да дишам нормално. Просто трябваше да знам. Чувството, че тя може да ми разкаже направо ме мъчеше. Но аз исках да я питам още доста неща. Единствена ли е? Ще ме убият ли другите вампири, защото знам? Но засега нека да видя дали ще се вбеси от факта, че искам прекалено много информация...

Засмях се.
- Да, имам и то много.- замислих се за момент.
- Може ли автограф?- избухнах в смях, како и тя.
- Чувствам се, все едно си говоря с някой звезда. Не със смъртоносен враг. Но не мисля, че тук е най-подходящото място да го обсъждаме....Ела у нас.- заявих решително и станах от стола. Там е спокойно, пък и ще видиш къщата ми.- намигнах и и направих няколко стъпки напред, след което се обърнах и я погледнах въпросително....

Момичето, което поздравих, приближи.
Наистина бе много красива. Изглежда доста настоятелно съм я наблюдавал, защото седна на стола до мен и се представи.
–Приятно ми е, Сивелиано Уилиамс, можеш да ме наричаш накратко Сивен– протегнах ръка. - Ще обичате ли нещо за пиене? - предложих. Беше ми неудобно да пия само аз в компанията на красива дама.
– А къде изчезна приятелката ви?
Чак сега забелязах, че нейната събеседничка я нямаше на бара.

Гласът й бе мек, приятен и с равномерен тон.
Отметна косата си и прокара ръка през нея, движение което много харесвах в жените, усетих полъх на свежо и чисто.
– Вече знаете, че съм нов тук и понеже сте първото същество с което разговарям откакто пристигнах, бих искал да ви попитам, можете ли да ме упътите към някакъв хотел или мотел, където да отседна временно докато си намеря свястна къща. Все още не познавам околността и не мога да се ориентирам.
Денят преваляше и не исках да прекарвам, отново, ноща в автомобила си.
Докато обяснявах, имах възможността да я разуча по-добре.
Перфекто поддържаната коса и тяло, държанието и говора подскаваха, че произхожда от знатен и заможен род. Поне това бяха първите ми впечатления. Бях достатъчно изморен да обърна внимание на повечето неща. Просто я гледах и очаквах някакъв успокоителен отговор.
Мечтаех си за вана и меко легло...