Барът "ROCKSTAR"

В бара влезе още едно момиче. Аз се бях загледала в някаква реклама пред мен и вдигнах чашата си. Другото момиче се завъртя и бутна ръката ми. Водата се резля по блузата й и ръкава ми.
- Извинявай. - каза тя.
- Няма нищо. - казах. Погледнах блузата й. - Едва ли е много пострадала - това беше само вода. - Аз съм Мелани. - протегнах сухата си ръка.

Да, бях чувала за нея. Прочутата Елена Гилбърт. Бях чула съучениците ми да говорят за нея, но аз не знаех много. Бях отскоро в града.
- Не, наистина няма нужда! - засмях се с нея. - Беше само вода.

-Надяваш се....да не се отделя от теб ли? - той кимна
Тогава ми отне бутилката
-Хей това си е мое и не съм смок ..гледай си чашата
Засмях се приличахме на малки деца

-Не се подигравай,обичам текила
Погледнах бутилката,наистина я бях пресушила почти,но той ме изпревари с уискито и дори поръча ново
-После аз съм смок - сръчках го леко

-Не е честно?Ти си вампир - засмях се , но забравях че все пак и той се напива
Придърпа ме и ме целуна отново
-Незнам аз ,но ти си пристрастен. Придърпах го до себе си и го целунах още по страстно
-Това вече е нещо

Избута ме и се опрях на масата. Наоколо хората ни гледах, но май и на двамата не ни пукаше
-Хотел ли? - шегува ли се , незнам но определено тоялетната бе шега
-Ти си луд - успях да кажа между целувките -Имаме къщи той мисли за хотел и тоалетна

Елена Гилбърт написа:

-Окей ,както кажеш.-усмихнах се леко.
Какво ли беше чувала за мен?!..
Две възможности .. много лошо или горе долу нещо добро...,е май беше първото.
Макар и случилото се с наще много хора в училище продължаваха да ме мразят.
Признавам ,че преди не се държах много добре с всички ,а само с определени хора, компанията ми...
-Е нека се реванширам за водатата-казах и поръчах два коктейла без алкохол ,разбира се.

Елена поръча два безалкохолни коктейла.
- Благодаря. - усмихнах се.
- Е, как върви училището? - попитах след като не се сетих какво друго да кажа. Елена изглеждаше по-приятна от колкото я представяха другите.

- Бива. При теб? - беше казала тя.
Замислих се за момент. По принцип не ме биваше особено много в училище, а сега с това местене бях изпуснала толкова много материал. И май съучениците ми не ме харесваха особено - само ме подминаваха, дори не отвръщаха когато ги поздравявах. Като цяло изобщо не беше наред, но...
- Бива. - отговорих на Елена. Не беше нужно да я заливам с оплакванията си.
Чак сега забелязах, че бяха пуснали любимата ми песен. Неволно се усмихнах когато си спомних ралични моменти в Ел Ей с приятели, свързани с точно тази песен.
Не се бях осетила кога беше свършило питието ми и си поръчах още едно.
- Е, Елена, има ли нещо съществено важно, което трябва да знам за този град, като нова тук? - Всъщност истинският ми въпрос беше "Ти знаеше ли, че в града има вампири?", но не смеех да го изрека. А така ми се искаше да поговоря с някой за това... Сетих се за Джени, но не я бях виждала от седмици.

О, тя определено не знаеше за вампирите. Не знаех дали така е по-добре, но не й казах нищо за това.
Замислих се над въпроса й. Всъщност не ми харесваше много тук. Всичко беше много по-различно от това, с което бях свикнала - училище, климат, жители...
- Не ми харесва особено. - отговорих й - Преместих се тук само заради баща ми. - горчивината в думите ми бе ясно доловима.