Барът "ROCKSTAR"

С Катрин поразгледахме малко града в търсене на бар, където да пийнем нещо. Накрая видяхме езон бар и влязохме вътре. Запътих се точно към бара и седнах на един от високите столове.
-Едно двойно уиски Джак Даниелс с две кубчета лед. - казах но бармана и започнах да си тананикам песента която звучеше, докато ми донесе поръчката. След малко донесе пред мен една чаша с думите.
-Не се напивай.
Засмях се.. нямаше да се напия само от някакво си уиски. От няколко бутилки може би, но от едно двойно.. никакъв шанс!
-Е, ти какво ще пиеш? - попитах Катрин.

-Такаммм... мразя върколаци, обичам да се разхождам, да вилнея из баровете и дискотеките. Обичам и животните, но нямам домашен любимец. - казах няколко нещо за себе си, каквито ми хрумнаха.
-Твой ред е - ухилих се и глътнах уискито на екс.

-Аха, ясно... значи да не те ядосвам.. предвид и разликата в годините. - засмях се.
-Ехо, сладура зад бара.. още едно уиски.. Мерсии - казах на бармана и след минута ми го донесе. Защо се залъгвах само с чаши уискита. Тогава ми хрумна нещо. Погледнах Катрин с лека усмивка, а тя само ми отвърна с недоумяващ поглед.
-Двайсет шота Б52 - казах на бармана и започна да реди малките чашки пред нас. Идбрах тези шотове, защото бяха с леко сладък вкус.. е, не че не можеш преспокойно д а се напиеш и от тях. Катрин гледаше докато бармана продължаваше да ги реди пред нас.
-Десет на десет. Десет за мен и десет за теб. Която ги изпие първаа.. щее.. - а сега де, какво да измися..
-Ще ми целуне - изтърси бармана. Явно беше видял че нищо не мога да измисля.
-Еми добре. - засмях се.

Засмях се. Започнахме да се надпиваме и всяка гледаше да изпревари другата. Чашките бързо се изпразваха, някои в бързината паднаха и се счупиха.. голяма работа. Беше голяма надпревара. По едно време водеше тя, после аз.. после пак тя. Докато накрая...

____________________________
П.П. Избери коя да победи.

Започнах да се смея. И двете ги бяхме изпили едновременно. Обърнах се към бармана, продължавайки да се смея.
-Сори, пич.. май ти губиш -засмях се.
Шотовете само ме раздразниха. В този момент пуснаха някаква супер песен.
-Я метни една бутилка - викнах на бармана и ми подхвърли едно шише. Взех го и го отворих докато се качвах на бара. Като се качих се завъртях веднъж и отпих от бутилкото. После продължих да танцувам в такт с песента.
-Хайде, Катрин - подканих я.

-Ееееее - измрънках когато песента свърши и си седнахме. Бармана само седеше и се смееше, а някои хора викаха Още, други седяха и гледаха тъпо, а трети бързо се изнесоха от бара.
-Между другото не съм пияна - ухилих се на Катрин.
-Засега не съм, но ще поправя това. - казах и доизпих остатъка от бутилката.

Роуз Татейлилан написа:

Влязох в бара и се тръснах на свободния стол край барплота. Погледнах бармана и се усмихнах мило, като зениците на очите ми се разшириха, докато прилагах хипнозата. Исках си питието, а иначе нямаше да ми го даде...
- Водка Finlandia. - казах кротко, като продължих да му се усмихвам едва ли не майчински. Той послушно ми даде желаното и аз погледнах в другата посока. Усмивката остана на устните ми. Беше ми донякъде забавно да хипнотизирам хората.

Влязох в бара и се огледах. Тук имаше много хора, но не познавах никого. Аз и без това не познавах никого, така че...освен да се запозная с някой, нямах друг избор. Накрая тръгнах към бара. Седнах до едно момиче с тъма коса и и се усмихнах.
- Здравей! Аз съм Касандра, но можеш да ме наричаш Каси. Приятно ми е.- подадох и ръка и в този момент се появи бармана.
- Една водка с портокалов сок.- усмихнах му се и той ми намигна. Не целях това, но все пак бях в бар. Засмях се и той побърза да ми донесе желаното. Отново се обърнах към момичето с усмивка на уста.

Уплаших се от името и. Повторих го няколко пъти наум и накрая се опитах да го кажа.
- Роузмари Сусанна Татейлилан....-смръщих се и също избухнах в смях. Барманът вече ми бе дал питието и аз го изпих на една глътка. Примигах няколко пъти, защото очите ми се насълзиха, но след това се оправих и дори ми стана забавно. но второ питие- не. Не исках на Роуз да и се наложи да вика бърза помощ.
- Извини ме за секунда.- казах с усмивка и отидох до Диджеят. Прошепнах му нещо на ухото и започна песента на Шакира- Лока. Хванах за ръката Роуз и се опитах да я накарам да стане.
- Хайде...да потанцуваме...- засмях се и отново я дръпнах за ръката.

Отказах се да се опитвам да я накарам да танцува. Махнах на бармана и си поръчах още една водка. Но тази поне щях да я пия бавнооооо. Така че опастността от напиване да е минимална. Макар вече да бях донякъде. Започнах да въртя чашата си между пръстите, докато накрая не се порязах.
- Ох...-едва казах и станах от стола.
- Извини ме за момент, ей сега идвам. Просто...почти винаги става така и...как мога сега да пропусна?- засмях се иронично и тръгнах към тоалетните.

Засмях се на изражението и. Изглеждаше толкова виновно. Макар в очите и да имаше нещо различно. Или водката ми бе дошла в повече. Продължавах да се смея, когато усетих кръвта по дланта си. Напълно бях забравила за нея.
- Не, нищо ми няма. Просто ще се измия. Но благодаря за предложението.- отново се разсмях.
- Знаеш ли, изглеждаше доста виновно, за това, че ми предлагаш лепенка.- усмихнах и се окуражително, не че имаше нужда и отидох до тоалетните по най-бързия начин. Скоро се върнах и нямаше и следа от кръв.
- Виждаш ли, сега е по-добре...-отново седнах ме на бара.

Лицето и стана някак си мрачно.
- Хей...какво има? Аз ли направих нещо?- погледнах към земята и свих виновно устни. Може би....не знам. Накрая мисля, че стигнах до разумен извод. Смръщих се. Прилошаваше и от кръв...Разбира се, че бе това....Нямаше какво друго да е. Виновното изражение, помръкването на изражението, онова с лепенката...
- Извинявай...не съм се порязала нарочно. Разбирам те и не искам да се чувстваш неудобно, защото ти прилошава от кръв...- усмихнах и се окуражително, а тя ме изгледа шашнато...

Роуз Татейлилан написа:

Едва не избухнах в смях на комичната ситуация. Това най-обикновено момиче човек ми беше измислила идеално оправдание. Кимнах й с мила усмивка.
- Да... точно така. Прилошава ми от кръв. - направих обичайната си ангелска физиономийка, която обаче при мен не знам защо не се получаваше особено добре. - Но не затова си спомних... както и да е. - побързах пак да надяна обичайната усмивка на лицето си. - Още едно питие? - попитах ухилена. - Аз черпя?

Усмихнах и се и леко кимнах.
- Добре, но после ти отговаряш да не рухна от стола...- засмях се. Помахах на бармана и си поръчах още една водка. Той ме изгледа подозрително и за миг се замисли. Мразех, когато преценяваха дали няма да припаднеш на бара и те да се чудят дали да викат бърза помощ или полиция. Въздъхнах уморено и му се усмихнах мило. Повторих поръчката и той чак тогава тръгна...